Приказка за любовта

Имах една любов, която растеше в сърцето ми. Тя се появи внезапно – без да я планувам, без да я търся... Не я познавах, не бях свикнала с нея. Тя не беше част от мен. Реших да направя всичко възможно, за да я скрия от другите... Не я разбирах. А защо трябва да живея с нещо, което не разбирам?

Закопах я на дълбоко в земята – така, че никой да не може да я открие, но тя покълна, израстна и разцъфна. Появи се огромно дърво. Под неговата сянка прибягват всички. Не мога да го скрия.

След това изстрелях любовта високо в небето. Исках облаците да я обгърнат и да я стопят. Но внезапно проливен дъжд се изля. Той напои земята и тя роди плодове, които наситиха хората. Не можех да предотвратя тази наслада.

После се изкачих на най-високия планински връх, за да хвърля любовта в бездната. Но вместо да полети надолу, тя се върна и направи мост, по който да мина на отсрещната страна.

Исках да удавя любовта в буйната река; реката, която беше отнела живот. Отидох с лодка на най-дълбокото място и я хвърлих. Успокоих се, защото счетох мисията си за изпълнена, но внезапно лодката ми натежа, обърнах се и видях много риба в нея. И отново любовта.

Отидох при хората. Може би те имат идея как да я скрият. Когато се приближих към тях, сгърчените им от безнадежност лица светнаха и безброй усмивки се появиха. И тези усмивки казваха: задръж любовта!

Не знаех какво да правя. Бях отчаяна. Не можех да намеря скришно място за любовта.