„Принцесо, тук ли си?". Пак постнатата фраза в мрака... Тишина и вечен покой... може би... Само ти, аз и миналото...
„Не, принцесата я няма!" - отвръщам с насълзени очи... Ти се приближаваш о докосваш коите ми - побиват те тръпки, нали? Това не е твоята принцеса... не ме познаваш, нали? Минаха бързо... минаха толкова зими, толкова лета, толкова обич откакто ти си замина... Просто така си замина. Нито „Сбогом!", нито „Ще боли".
Идваш сега след толкова време, идваш и търсиш любов. Няма я. Преди бяхме заедно... Помня думите ти... казваше, че съм безценна може би защото нищо не струвах. Идваш и търсиш обич. Няма я! Тя си отиде с твоята принцеса, с твойта любов...
© Надя Стоянова Todos los derechos reservados