И така .. един самозван капитан пътуащ сам съмичък на своя кораб наречен "мечта" плувайки съвсем без посока в търсене на и в реализиране на големите надежди , съвсем случайно воден от течението и от вятъра попадна .. и той най-накрай попадна на едно .. пристанище.. малко , скромно .. познатао на много малко хора.. и на много малко истински моряци ..но капитанът беше твърде самозван ... и твърде решен да намери своята голяма мечта... и го подмина.. не му обърна внимание .. дори непренущува там.. просто продължи... но в море като това , дори и малките пристанища имат чувства , имат надежди , обичат.. капитана беше много коравосърдечен , суров и студен човек ..той не знаеше да обича, не чувстваше нужда от любов , от топлина , от близост.. той търсеше своят голям остров на съкровищата , търсеше нещо голямо , дори нещо огромно .. но в живота не големите неща са истински красиви.. всеки вижда тях .. но никой не обръща внимание на малките и незабележим неща ..капитана се загуби в търсене на своето огромно щастие .. огромното море го погълна .. и той остана сам .. Не спеше , а когато уморен потъваше в своят сън .. сънуваше кошмари , когато кошмарите не идваха , когато не го тормозеха ,сънуваше о нова малко пристанище което бе видял преди много много време ....и тогава по лицето му изгряваше усмивка ... . Едн ден той каза.. "това е ... това е моето голямо съкровище .. това е моето богатство ..това е което искам .., но как да се върна ...как когато толкова безмилостно го отминах , как когато ... как.." В мъжките и студени някога очи на капитана се появиха малки бляскави кристалчета..., той плачеше , плачеше за първи път.. чувстваше се безпомощен , безнадежден , чувстваше се сам... .Кошмарите почнаха отново , безпосочното плаване в търсене на малко скромно и китно пристанище изглеждаше безкрайно...Съвсем отчаян и обезнадежден .. един , пореден студен и тъмен ден ... както всичките досега.. той видея.. видя това което търсеше .. своето пристанище.. своята надежда, своята любов..... Но дали .. то щеше да бъде готово да го приеме отново... само времето щеше да покаже .... само то ...