Живота на човек е като море..море от радост и тревога , море от щастие и болка , море от истини и лъжи , море в което ако не можеш да плуваш ще се удавиш .. . Точно в това море човек среща много малки и големи островчета.. такива на които просто преспива , такива на които остава и за повече време .. но в целият си жиовт , той търси , търси своето пристанище , пристанището на което да остане .. пристанището което да бъде неговата сигорност , неговата надежда... неговата любов.Да намериш истинската любов е все едно да намериш четирилистната детелина ... сред милионите трилистни .. да видиш единственото цвете на огромната поляна .. да намериш своето малко пристанище в огромното море. Морето е ту бурно , ту спокойно .. и ако ти не можеш да плаваш.. течението .. те носи... на някъде без ясна посока..без цел .. без надежда ..и когато най-накрая морето се успокои ти си толкова далеч , че надали някога ще можеш да откриеш своето бленувано и мечтано пристанищве...
И така .. един самозван капита ...