Пробуждането е само
Има някакъв особен чар да се будиш сам сутрин.
Подгонваш сънищата си, отваряйки леко очи.
Малките прашинки, танцуващи в пожара на изгрева те хипнотизират и издълбават усмивка на лицето ти.
Ставаш и поглеждаш през рамо.
Една завивка, две възглавници. Твоята... и другата твоя...
Усмивката става леко тъжна!
Протягаш ръце назад и по-скоро усещаш, отколкото чуваш как прешлените ти един по един се наместват.
Все още бос, подритваш чашата, останала на пода от вечерта. Лошият вкус в устата грам не те притеснява днес...
Изчезнал по време на акция! Не можеш да си спомниш къде си оставил телефона. Звъниш си... Преораваш леглото.
Еврика!
Жертвите вече са направени и са станали абсолютно ненужни. Безскрупулно усилваш музиката. ...