Пролетна мъгла се стелеше над града, над душата ми и над всичките ми сетива. Колко дълго чакана беше тази пролет, а какво - снегът се смени с мъгла.
Аз знаех, че някъде високо горе в атмосферата слънцето грееше свежо и приятно, мъглата фотосинтезираше и всичката пара миришеше на озон и търсеше висината. Но там долу това не можеше да излъже сетивата ми, те си оставаха предателски настроени и ограничени, а някъде горе светът имаше друго лице.
Какво да се прави? захванах се с най-делничната си работа и я вършех по най-бездарния начин.
(с) Mobby_Dick