П Р О М Я Н А Т А
Човек никога не остава един и същ. Всеки миг от живота му оставя своя отпечатък върху характера и мирогледа му. Всяка клетка от тялото му запазва в себе си спомена за преживяните емоции. Всяка радост, всяка грешка и всяко изпитание ни правят по-осъзнати и цялостни. Но не можем да очакваме всички да бъдат еднакво съзнателни, защото тръгваме от различни нива на осъзнаване и това трябва да се има предвид.
Всеки, който срещнем по пътя си, независимо от нивото му на развитие, ни предава своята истина за живота и от всеки може да научим нещо, което може да ни бъде полезно за нашето развитие. Любовта е навсякъде и ако я носим в сърцето си, ще привличаме към себе си разбиране, уважение и грижа, независимо къде се намираме.
Животът е голямо пътешествие, в което опознаваме себе си чрез другите. Той е училище, в което се учим да бъдем добри и макар не винаги да успяваме, стъпка по стъпка вървим в правилната посока, накои по-бързо, други по-бавно. И макар вътре в себе си да изпитваме първичен страх от всяка промяна, заради неизвестността, която ни плаши, единственият начин да не зациклим над проблемите и да не затънем в апатия или самосъжаление е да предприемем промяна, защото всеки носи дълбоко в себе си любопитството и стремежа да опознава нови територии, само трябва да преодолеем страха си.
Сега, по света, стотици хиляди хора протестират и искат промяна, но десетки пъти повече хора, притиснати от страха да не стане по-лошо, стоят настрана и следят с тревога това, което се случва. Но светът се е развивал винаги благодарение на онези борбени и търсещи личности, които не се примиряват с действителността и не се страхуват да изразяват своето мнение и протест.
Хората се променят и цели народи се променят, и това е неизбежно. Трябва да загърбим предразсъдъците и да отворим сърцата си един към друг, народ към народ, раса към раса, защото дълбоко в себе си, извън традициите и вярванията, ние имаме много общи неща, които ни свързват – любовта към семейството, радостта, скръбта, болката, удоволствието, музиката, усмивката, сълзите, нежността, грубостта, възходите и паденията, успехите и грешките, всичко това ни свързва в едно голямо семейство, наречено човечество. И е крайно време да осъзнаем, че благото на всички е и наше благо и болката на другите неминуемо ще засегне и нас. Затова нека не пречим на тези, които носят ентусиазъм, знания, умения и талант в себе си, а да им помагаме, защото те ще променят света.
© Ренета Панкова Todos los derechos reservados