Отварям вратите на тъгата си за теб. От тук натам имаш два избора: единият ще те накара да плачеш, а другият ще ти каже да спреш да четеш. Кой ще избереш?

Ако четеш това, се приготви за моята мъка, приготви се за разходка из долината на страдащото сърце, където мъката и сълзите ще царуват вместо красотата на очите ти. Прости ми, за човека който съм... един прекаран ден с мен и моята съблечена душа те

мисли

            Здравей любим герой,

колко дълго време мина откакто не ти казах и една мила дума? - всъщност някога чувала ли си мили думи от устата на огнедишащ дракон? - обещай ми, че тъгата ми няма да те погълне... обещай ми, че печалния образ, който създадох от рицаря на тъмнината няма да те вземе за своя жертва. Ако това стане и предсказанието се сбъдне, ще умра. Ще спра да съществувам, истинска, обичаща и близо до теб.

           Плача, любим, мой действителен герой. Плача, защото ми липсва всяко едно твое докосване, проклинам часовете без теб. Горя бавно минутите, за да дочакам теб...

            Жигосвам сърцето си, остави ме да го направя до край. Остави ме да се самобичувам, за това което изпитвам към теб. Остави ме да наказвам себе си, за това че днес те накарах да тъгуваш с мен. Да отпиеш от мъката ми, да усетиш как напират сълзите ми, остави ме да се накажа, за да не те карам никога повече да попиваш сълзите ми.

            Отворих вратите на Ада, днес. Пак ще крача смело по пътя с въгленчетата жигосваща ме жар. В долината на сенките от мрака ще намирам изгубените си мисли и ще играя шах с тях. Ще мълча много повече от сега, тогава ще ме обичаш ли? - едва ли... няма безгранична любов, няма да ме обичаш вечно, ако съм мрачна, ако тъжа, ако плача, ако изпитвам нужда от гняв...

            Ще ме обичаш ли, ако се превърна в рицаря на тъмнината само за ден?

            Плаче ми се от човека, в който се превърнах, защото се научих да усещам болката на наранените от мен хора. Научих се да страдам двойно от мълчанието ти, защото с него ме наказваш... усещам вкус на оцет в устата си, от собственото си безразличие понякога. Изпитвам към себе си само омраза, за това, че не ми пука и за мен самата. Усещам платинения вкус на обвивката, която е около сърцето ми, нищо няма да я счупи. Дори не съм сигурна, че зад нея има сърце... ако има сърце и то обича, бих ли могла да те нараня?

            Ако имам сърце, то в него има толкова много тъга, че всичката вода на планетата, всички дъждовни облаци по небето не биха стигнали да изплачат мъката ми по теб. Толкова страдам, че накарах сърцето ти да страда... толкова ме боли, когато теб те боли...

            Прости ми за човека, в който се превърнах. Прости ми, ако днес те обичам повече от вчера и утре взети заедно. Прости ми, ако те обичам повече, отколкото ти мен. Прости ми... нашепва времето вътре в мен... просто ми, прости... губя съществуването си, когато не си до мен...