Радост
Днес, когато те гледах, когато те слушах и като те чувствах близо до мен, изпитвах радост, голяма радост. В мен се появи желание да изразя тази радост в стих. Но нямах думи! Затова и не можах да намеря рими, с които да сглобя стиха. Това е причината да се откажа от стиха и да премина към проза.
Знаеш ли за колко понятия, които изразяват определено човешко чувство като обич, омраза, радост, тъга, мъка и други подобни трудно може да се даде определение? Много са. Причина за това е фактът, че всеки човек е строго определена индивидуалност, която по различен начин възприема събитията и проявява тези чувства. А те, чувствата, при всяко отделно събитие могат да се проявяват не само по различен начин, но и с различна сила. Аз обаче реших, разбира се, малко самоуверено и смело, поне само за себе си, да дам едно определение за понятието РАДОСТ, което се появи напоследък в нашите разговори. Определих го като ТЪРЖЕСТВО НА ДУШАТА.
Спомняш ли си напоследък колко пъти съм заставал срещу теб и съм те гледал и съм ти се възхищавал и съм губил способността за членоразделна реч, повтаряйки само името ти? Ти ласкаво ме питаше: "Какво ти е, какво става с теб?" А в мен звучаха тържествени химни, ехтяха сребърни камбани, душата ми тържествуваше, тогава ме обладаваше някакво чувство,което ме връщаше на земята, бавно се възстановяваше способността ми да говоря и едва-едва произнасях: "РАДВАМ ТИ СЕ!" Днес, когато ме поздрави по случай моя юбилей, разбрах кога се радваш и ти. Останах приятно изненадан и поласкан, тъй като зная, че някои думи изговаряш много трудно, но никога напразно. И ако ти изпитваш чувството радост, поне на половината от това, което изпитвам аз, когато душата ми тържествува, тогава бих бил безкрайно щастлив.
15 март 2000 година
© Асен Стефанов Todos los derechos reservados