Смрачава се и за пореден път потъвам в мечтата си. Мечта, която не спира да се ражда в мислите ми.
Затварям очи и се пренасям на едно невероятно красиво място. Ето го - раят, за когото мечтаех.Толкова много исках да го видя, ала не вярвах, че ще го направя. Вървя по улиците му и се оглеждам в големите стъклени витрини, които тайно ми намигат с отражението на слънчевите лъчи. Палмовите дървета се грижат да ме пазят от жаркото слънце, а лъскавите реклами ми постилат червен килим, защото за тях съм най-важната. Господи, колко е красиво!!!
Отварям очи, за да видя отново предишния свят, ала друго съзирам - раят е реалност. Мечтата ми е реалност - видях Рая. Сега вече повярвах, че няма невъзможни неща, стига да вярваш силно в себе си. Сърцето лудо препуска, а кръвта във вените ми пулсира неудържимо, защото искат да запечатът всеки миг, всяка секунда и час, за да има какво да помнят и разказват.
Времето минава и вече мракът е заел поста си. Със загадъчното си излъчване разкрива още по-големи ...