Раят на земята - утопия или  реалност

(eсe)

Когато чуем думата рай, в нашите представи изниква пространство, в което цари вечна хармония, блаженство и мир. Но какво всъщност представлява раят? Според библията това е място отредено единствено за праведните, който през живота си са били смирени, спазвали са божиите закони, за да заслужат приемането си в него. Но ако погледнем реално, е спорен въпросът дали изобщо съществува такова нещо като рай? Дали това не е поредната измислица на църквата, за да подчини човека на нейната воля. Никой не се е върнал от там, за да ни разкаже за това чутовно място на вечен мир и блаженство. Точно това поражда съмнението у човека, дали раят реално съществува или е една утопия.

  Много творци са се вдъхновявали от това прекрасно местенце и са се опитвали да го опишат и характеризират според техните представи. Но единствено разказът за него в светото писание се смята за истинно, защото в него е написано къде точно се намира - между реките Тигър и Ефрат. Обаче никой не може да ни задължи да вярваме в разказа от Библията. Всеки от нас  си представя рая по свой собствен начин и така, както ни се иска да изглежда той.

   Но нека проследим действията на разбунтувалите се тълпи от Гео-Милевата поема „Септември”, условно устремени към небесата и крещящи „Долу Бог!” Те смятат, че бог е виновен за неправдите, за класовото разделение на бедни и богати и обрекъл човечеството на вечнио страдание. Но истината  е, че човек сам е виновен за собственото си страдание, породено от напускането на рая. Откъсвайки „забранения плод”, той нарушил отреденото му от бог и получил своето възмездие - да страда на земята*. И вместо човечеството да се поучи от грешките на свойте предшественици, то продължава да не спазва божиите и общочовешките закони. Разбушувалото се население иска да живее без бог и господар и да свали божестжения рай на земята. Но на земята раят няма да е същият, защото човечеството до такава степен е освирепяло, че не би могло да запази. Обществото ни от „варвари” не може да живее в него, защото не е го заслужило. Те по-скоро биха превърнали небесния рай на това, в което са  превърнали земята - в ад.

   Докато ние не променим мисленето и действията си, за нас раят винаги ще бъде една утопия, която ще е реално недостижима. Човечеството не е дораснало душевно, за да получи това място и да живее в него. Когато то осъзнае грешките си и ги поправи, тогава „Земята ще бъде рай - ще бъде!”.