Често пъти без много да му мислим използваме изрази като:
"Това е отличителният белег на..."
Защо ни е необходимо изобщо да знаем, че нещата имат отличителни белези? Може би тук е мястото да припомня на читателите, че когато Одисей се завръща след 20 годишно митарстване в родната Итака той не е бил разпознат от никого с изключение на неговата дойка и вярното му куче. Кучето го разпознало и блажено издъхнало щастливо, че господарят му благополучно се е завърнал. Дойката пък го разпознала по един белег, който добре помнела, защото го къпела най-редовно, когато е бил малко момче. Бих ви формулирал нещата по възможно най-поетичния начин:
За да се завърнеш трябва белег...!
Най-общо казано вие съществувате, защото сте белязани. Да си белязан значи да си зрим за боговете - за собствените си създатели. Това, обаче има и едно голямо неудобство - вие сте белязани и за най-безмилостния Ловец - богът на смъртта - Танатос и сте лесна плячка за него, когато Времето ви изтече. В своя знаменит роман "Сърцата на тримата", Джек Лондон ни дава видим знак, че е напълно наясно с този пункт и говори за един пеон, който се опитва да оцелее с помощта на хитрини и трикове. Прозорливият писател в този миг ни сезира с думите -
"Той /пеонът/ не знаеше, обаче, главното - че времето му беше изтекло..."
Най-сетне самите ни спомени са всъщност белези в паметта ни и порти, през които можем да се върнем във времето обратно - назад. Те са камъчетата от приказката за Малечко Палечко, или ако предпочитате една дискретна /т.е. пунктирана/ нишка на Ариадна. Самото Време съществува единствено поради тези ваши многобройни белези. Без тях Времето би получило същинска амнезия и нямаше да може да ви състарява. И така вече сте в състояние да направите съвсем сами първия значим извод в живота си:
Да съществуваш означава да си белязан!!!
Още тук някои блажено ще поискат да откривателстват, възкликвайки, че:
всяка форма е вид белязване и следователно съществуването предполага форма.
Ще се наложи да поохладя кипналия ви ентусиазъм.
Формата е само достатъчно условие за съществуването, но тя не е и необходимо такова.
Може би ще ме попитате, защо мисля така. Ами много просто, защото може да сте белязани чрез друго, а не чрез форма. Но как така, ще реагирате вие? А ето така - чрез безформие - ви отговарям незабавно. Неслучайно древнокитайския философ Лао Дзъ, един от приелите мъдростта на Жълтия прародител - императорът Хуан Ди, говори за
Форма на безформеното.
В учебниците по математика често отбелязват едно непреодолимо затруднение, когато поискат да въведат понятието множество. Даскалите, а и най-великите математици изпадат в състояние на същинско безсилие и суеверен ужас точно в този пункт и започват да шикалкавят, обяснявайки ни, че множеството е съвкупност. Това всъщност е чиста тавтология. Защото между множество и съвкупност няма никаква разлика. Когато ги попитате, а що е това съвкупност, те окончателно капитулират и признават, че множество е първично и интуитивно понятие и не подлежи на дефиниране. Това не е точно така, защото вероятно вече се досетихте, че:
множество е всяко нещо, което може да бъде белязано.
Самите вие сте пример за множества, защото сте белязани. Разсъждавайки в този дух, неминуемо ще достигнете до един неочакван извод, който може да наречете и прозрение:
Белезите на множеството са всъщност неговите елементи!
Те му дават живот. Те са точно това, което е за вас вашият скелет. И точно тук, ако сте логически последователни следва да стигнете до още едно важно прозрение. А то е, че:
Всяко нещо, което съществува, съществува по една единствена причина - за да е белег на нещо друго, осигурявайки по този начин нечие друго съществуване.
Съществуването като цяло е взаимно обусловимо от своите части-белези.
Това е нещо като един световен синтаксис.
Той именно въдворява съществуването. Само нищото няма елементи, т.е. е небелязано и следователно не съществува. Дали хигсбозонът произвежда елементарни части от този световен синтаксис, за да осигури поточното съществуване на материята е не само физичен въпрос, но и чисто философски. В своята Работилница Бог поставя печати от знаци - за да бележи нещата чрез своеобразни имена, за да ги направи зрими и съществуващи. Едно число като ПИ има безбройно много знаци и следователно името му е безкрайно дълго.
Ще спра дотук с надеждата в друг материал да ви осветля и по-нататък. А дотогава осмислете написаното в този, защото не е за пренебрегване!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados