Дойде ми музата да творя!
Първото, което ми бе подхвърлено от Съдбата бе една заблудена муха. Едно от малкото неща, които мразя е да ми бръмчи муха в стаята. Много ме изнервя! Ако просто си седи на прозореца и се препича, нямам нищо против. Но като се защура насам-натам подлудявам. Камо ли да ме кацне! Тогава със сигурност ще бъде мъртва! Иначе ако успея, само ги зашеметявам и пускам да си летят на воля. Рядко имам мухи в стаята...
Най-добре се чувствам като си взема душ. Дори навън да е адска жега, винаги си вземам горещ душ. Дори навън камък да се пука от студ винаги завършвам със студен. Така ми е кеф!
Ето и сега чаткайки по клавиатурата съм се изкефил на едно бързо душче, макар и хладно, поради забравата да си пусна бойлера след като се върнах сутринта от ранчото и леко удовлетворен и със съжаление в душата за поредната заблудена муха - не издържа натиска на пердето...
Чудно ми е как ли са се справяли с досадните насекоми преди хилядолетия. Мисля си, че всеки човек има особени дарб ...