Днес е Разпети петък... Най-тъжният ден в историята на цялото човечество... И знаете ли кое ме изумява?! ... че никой не осъзнава това... Днес видях толкова смеещи се хора по улиците, толкова безразличие, толкова грехове... Разгледах снимките на своите "приятели" - група неудачници, сякаш създадени, за да правят пози и чупки... Чак гърлото ме стегна! Като се замисля - и аз спах до 9 часа... На топло, на мекичко, необезпокоявана...
За тази гледка ли Бог жертва детето си? За нас, неблагодарните му "раби"? "Хора сме - забравяме"... Нима тази саможертва би могла да бъде забравена? Очевидно да... Всичката Иисусова мъка е била с цел изкупването на грехове - за сдобиването ни с Божията прошка. А какво направихме ние? Записахме милиарди пъти по-голяма сметка върху чистия лист, който ни бе връчен наготово. Не се осъзнахме, не помъдряхме, дори сълзица не капна от безжизнените ни очи в чест на Неговата смърт. И ето ни днес - гордо изправени, вдигнали носове в необятната небесна шир , но не, за да ...