Разумен грях
Грях ли е това, за което
разумът се силно противи,
а страстно иска го сърцето?
Труден е въпросът, но уви,
трябва бързо той да се реши!
Възбуда сладка и полъх нежен,
мечти и план за нов живот.
Разочарование, сълзи - тревоги,
удоволствие, оргазъм - страст.
Не знаем кой е господарят -
кой над кого има власт!
Разума ли да послушам,
или на сърцето си да угодя?
Цял живот ли да робувам
аз на нрави строги - правила?
Май сега ще си поживея,
а пък после ще умра!
Грях - нещо, което разумът ни смята за неправилно и неморално!
Ще се опитам да намеря правилното тълкувание на въпросното чувство!
Самият корен на думата идва от "грешка-съгрешение", но пред кого
сме сгрешили, там е въпросът??
Пред обществото!
Пред себе си!
Пред съвестта си!
Пред сърцето си!
Ако се отдадем на всичко, което ни казва разумът,
че е правилно, не означава ли да изтлеем преди да сме умрели?
Мислите ни създават чувствата, които от своя страна формират душевния ни мир!
Не е ли точно той нашата душа, която свързваме със сърцето си!
Когато някой ни нарани, казваме, че ни боли сърцето,
когато някой ни зарадва, казваме, че ни се пълни сърцето!
Когато сгрешим пред обществото, трябва ли да ни пука?
Кое е по-важно - да живеем за другите, или да живеем за себе си?
Да сгрешим пред себе си, като нарушим принципите си, прави ли ни
безпринципни, или слаби? Не се ли крие точно там разумът, да можеш
да прецениш кое е по-добро за душевния ти мир и те прави щастлив!
Пред съвеста си да сгреши не е лесно, трудно се живее като се обвиняваш
за нещата, които си свършил, точно тука идва общото между щастието и любовта,
всичко си има своята цена, която всеки задължително трябва да плати!
Вички сме хора и всички грешим, само се моля да ни е разумен греха!
© Димитър Митрев Todos los derechos reservados