Животните по-пълно от нас следват инстинктите си, затова рядко бъркат! Животът им е подчинен и се движи от тях, но нима това ги лишава от чуства? :)

Много по-бързо усвояват необходимото умение/опит за съществуването си, много са по уверени и точни в това, което правят защото следват правата линия на генетичния си зов. Те са по-пригодени за живота в първичната природна среда, защото винаги са се адаптирали към нея без да правят опити да я напускат и да създават нова по-удобна среда.  Още от малки игрите им са подчинени на начина на живот, които ги очаква. Ако това е колективното/стадно съществуване, то те усвояват невероятно майсторски методи за групов лов например. Без резерви или форма на принуда работят или се жертват без колебание за групата (при човек такова поведение е изключение..някои биха казали отживелица ;) ). Ако те са индивиди/единаци, то те са усвоили виртуозно тайните на породата/вида.

 Какво прави животните тогава толкова уязвими,  по-примитивни и лесна плячка за човека (бил тои и първообитен?)

Животните са усвоили всичко за съществуване в тяхната среда. Те не се променят лесно и бързо, защото робуват на инстинкта, които не ги лъже в природата, и които ги храни милиони години...до появата на разума :wallbash:  Инстинкта е верният път, пътя към майсторството, няма разклонения, няма колебания, няма съмнения и дори угризения - защото няма разум! Инстинкта е съвършеното копие на добър оригинал. Инстинкта е вроден, а не е съмнително лично творение - затова няма угризения когато го следват. Инстинкта обаче има една слабост - прави животните предсказуеми, и точно това им качество ги прави лесна плячка за животните надарени с по-съвършени и нови инстинкти и особено за най-големият хищник, човека!

 Човека е късогледо и самовлюбено животно. Неговите ценности приема за абсолютни, а качествата си за съвършени единствено поради факта, че може да си го позволи защото на обозримият хоризонт не вижда никакъв конкурент, освен себеподобните.

 Разумът, които притежава е двуостър меч. Често разумът бива изолиран от чуствата и природата и е впряган в късогледи авантюри, породени от неизчерпаемата човешка алчност и егоизъм - винаги обличани в благовиден предлог.

 Опазването на природата е ново и модерно понятие породено единствено от изчерпването на ресурсите и (т.е. пак в резервоара на собствения ни егоизъм е горивото..а не някакви си "хуманитарни" причини), но според съвременния човек то се простира единствено до биосферата, която той обитава - нито по-дълбоко, нито по-далече.

 С какво ли бихме предизвикали симпатията и съжалението на един по-съвършен от нас вид, ако го срещнем? Ако и неговите ценности и амбиции са същите като нашите, то тогава веднага ще се намерим или в стомаха му, или най-много някои единици в зоопарка му. С какво сме по-хуманни от животните...може би единствено по-опасни, алчни и ..лицемерни?

 Човекът пък се опитва да открива нови пътища. Той експериментира, греши..но понякога намира . Човекът мисли най-добре от всички животни! Неговата мисъл винаги намира плана как да плени, подчини, убие и най-голямото животно. Разумът обаче му играе и лоша шега. Дава му възможността да вижда все по-далече и по-далече..от пълния си стомах сега. Разумът е развил човешката алчност, склонността да се запасяваме, да си осигуряваме доминиращи позиции на всяка цена и с всички средства. Разумът е този, които ни кара да гледаме настрани от пътя, да откриваме много разклонения, да тръгваме по тях и да грешим, но понякога да намираме преките пътеки. Така инстинктите ни закърняват, а разумът нараства. Първичният ни свят остава назад и почваме да живеем в новосъграденият си свят, уви...на изкуствено дишане и дотации, за сметка на природните ресурси, които сме си самоприсвоили.  Възможните решения стават много. Изборът при всяко решение става сложен (инстинкта при животните им дава точното решение във всяка ситуация, колкото и жизненоважна да е тя, без никакво колебание или "умуване", лишава ги и от угризения и съмнения).

 Животните не са свободни, те са роби на инстинктите си (т.е. създателят си) и решенията са им продиктувани от тях...а човекът е поел по трудният път на Творец (макар и начинаещ Творец).

 Човек също не е свободен, той е роб на инстинктите и разума си.

 Разумът на човек не е съвършен, но се развива. Колкото по-голям става, толкова повече му върши всякаква работа, а онова първичното, инстинктите закърняват. Разумът внася тревога в живота на човека - тои почва да вижда все по-напред и по-далеч. Почва да вижда скрити опасности и предстоящи катаклизми. Най-големият враг му става себеподобния, защото той е единственият конкурент във видимия му обзор, надарен с това мощно оръжие - разум!

Разумът отдалечава човека от онзи инстинкт за група, за общност. Ако разумът на индивид беше всесилен, то същият индивид няма да има никаква нужда от група/общност. Щяхме да се превърнем в богове, и да творим свой светове, в които всичко да е по наш замисъл и да ни служи за нещо, да е предсказуемо, и да не ни заплашва. Да законотворчестваме в наш интерес и да храним ЕГО-то си до насита (подобно на политиците).

 Разумът е просто един по-сложен инстинк, чиито цели са същите като инстинктите на животните - запазване, размножаване, оцеляване, благоденствие.

 Над всеки инстинкт има по-съвършен инстинкт. Над всеки разум има по-съвършен разум! B)  В нашият свят с най-съвършени инстинкти са хищниците , какъвто е и човека. Разумът ни все още е на такова ниво, че се намира в тяло, и физически близко до ...стомаха, и е силно зависим от него. :icecream:

 Трябва да спра дотук, защото говоря за животните+човека. Ако продължа, това ще е опит за анализ на Бог - нещо, което ни е табу, или поне можем само да гадаем по тази тема....(защото основателно може да се разсърди - нали сме образ и подобие). :) ..а пък и на никои ученик не е според силите и възможностите да анализира учителя си ;)

 Само Бог е напълно свободен (от човешка гледна точка;)). Хората са напълно свободни само в мечтите си, където обикновено се виждат като богове. Хората рядко са склонни да признаят дори пред себе си своята алчност, която расте в геометрична прогресия с нарастването на най-мощния им инстинкт - разума. Това се връзва с факта - разширение на вселената, нали трябва да се овладява. :P

Хуманитаризма е частен случай, защото е свързан с благоденствието, спокоиствието и уюта само на вида homo sapiens.

(c) Mobby_Dick