Самият факт, че не искам да се обяснявам с някого, е достатъчно красноречив- приключила е връзката, няма я.
Ние враждуваме, спорим само, докато се чувстваме свързани по някакъв начин, докато има взаимодействие. В момента, в който осъзнаем непреодолимите прегради във възприятията ни за света, спира всякакъв контакт, няма обмен. Това е мигът, в който спираме да съществуваме един за друг, все едно никога не сме се срещали.
Четейки за значението на въз...приятието в света, в нашето съществуване, за неговото огромно значение, разбирам защо има ситуации, в които ми се струва сякаш съм направила пълно завъртане, за да стигна до точката отпреди запознанството с нещо или някого, сякаш всичко това е било един сън. Нямало е допир, нямало е общуване, само привидности.
Истинското общуване започва в момента на допир, на запознанството с реалността на другия, не с представите за него. Ако в реалността нямаме нищо общо, представите нямат значение. Идва денят, в който осъзнаваме, че изобщо не сме среща ...