"Революционното преобразяване на света - мечта, утопия или илюзия"

  "Революцията е исторически период на смяна на политическия режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е спонтанно или организирано вдигане на народните маси, най-често от ниските слоеве на населението, поради масово недоволство от управлението."
  Когато говорим за революция, ние веднага правим асоциация с контрастната картина на старото и новото. Ние си представяме, как новото измества старото, защото е по-добро, по-устойчиво и защото е НОВО. Веднага се връщаме към "старото" - старата картина, в която живеем, свикнали сме с нея и търпим. Това разбира се поражда у нас недоволство, болка и тъга. Искаме справедливост, промяна, ново начало. Но как постигаме това? Какви са нашите цели? Удовлетворени ли сме от постигнатото? Защо?
   Нека погледнем назад към историята, в онези картини, когато хората са се вдигали на бунтове и въстания, за да променят света и да променят живота си. Те са осъзнавали действителната ситуация за времето си, защото са били потиснати от елита, от хората с привилегии, от несправедливия и суров живот. Това, естествено ги провокира да се борят, да се сплотят и да смачкат стария ред, за да сложат един нов, по-добър и по-справедлив, такъв. Когато това се случи, те се чувстват удовлетворени, а техните жертви, оправдани. Минава един период от време, когато и новият ред става неудобен за една част от населението. Това предизвиква отново бунт и скоро се превръща в революция. И така колелото се затваря и завърта до безкрай.  Всичко това отговаря на въпроса "Как постигаме това".
Ние искаме живот, в който всички хора да са равни. "Равни" означава да имат равен достъп до ресурсите, равни права, свобода, социално положение и др. Искаме всеки един от нас да бъде нито повече, нито по-малко от друг. Когато спечелим в битката за осъществяването на нашата мечта, нашата цел, ние сме удовлетворени, а след време идва нова пречка и пак се бунтуваме.
   Революционното преобразяване на света е явление, при което целият свят или по-голямата част от него се преобразява. Това е нещо като глобална революция. То, според мен, в никакъв случай не може да бъде утопия или мечта. За да бъде мечта, ние трябва да седим и да си мислим за него и да си го представяме само като картина. За да бъде утопия, това означава, че е недостежима цел, която напразно се стремим да постигнем. Тогава какво остава да бъде? Илюзия! Това е то. Когато говорим за преобразяване на света, ние говорим за една илюзия.  От една страна светът не може да се преобрази напълно. Винаги ще има хора, които да не са съгласни с промените. Тези хора, наричаме "старото поколение", "хората от стария ред". Това ни кара да си мислим, че е утопия. След като става дума за глобално събитие, ние говорим за "глобализация". Щом телевизията е глобализация и е реалност, то и революционното преобразяване на света не може да бъде утопия.
 От друга страна, гледаме на него като на мечта, защото си го представяме, искаме то да се случи. Ние не само си го представяме и го желаем, а се опитваме да го постигнем. Тогава то става наша цел, нещо за което да се борим.
 Защо обаче аз смятам, че това преобразяване е илюзия. Защото напразно си мислим, че преобразяваме света, че постигаме своите цели. След всяка революция се появяват мноого други. Това е така, защото нашата гледна точка,  действия и разум не са се променили от векове. Нашият "нов ред" е издигнат по същия начин, по който и старият. Заради това ние напразно си мислим, че сме постигнали целта си и че сме променили света. Щом става дума за революция, ние говорим за насилие, болка, тъга, борба, омраза и други все отрицателни, чувства, качества, деяния. А щом постигаме революция?
 Илюзията за промяната на света идва от нас самите. Опитвайки се да променим нещо, ние променяме само начина, не и самият обект. Когато говорим за политика, ние не сменяме политиката с друг тип механизъм, а променяме управлението на властта. Сменяме партиите, а не променяме себе си и околните. Това е причината ние да не постигаме желания резултат, след време да не бъдем удовлетворени от себе си, или нашите поколения да се бунтуват. Защото ние също извършваме насилие, ограничаване, потъпкване, потискане, нарушаване на хармонията и баланса, чрез опитите ни да спрем това. Ние постъпваме така, както с нас е било постъпено, а очакваме да променим резултата? Както е казал Айнщайн - "Лудост е да повтаряш едно и също всеки път  и да очакваш различен резултат". Докато не променим себе си,  не станем по-смирени и намалим своето его, никога няма да променим света. Когато всеки един се промени, тогава и светът ще се промени.
     Докато се заблуждаваме и повтаряме своите грешки, докато наричаме глобалната промяна - революционна, тя  ще бъде илюзия. За да променим света, трябва да започнем от нас самите, да сменим подхода си. В противен случай, оставаме затворени в един кръг на насилие, войни, негодувания, потисничество и социално неравенство.