Рисунка

(импресия)

         Нарисувай ме. С акварела на чувствата си ме нарисувай. Нарисувай ме с кожа от мляко и слонова кост, с очи от бадем, с коси от шоколад... сладко-горчиви коси, носещи нежна отрова, ухаещи на дъжд и липа. А за устните ми избери червено – по-червено от залеза, по-червено от малините, криещи ароматните си сочни камбанки в храсталаците, по-червено от гордите уханни рози, сгушени в градината... Дай ми най-червения цвят на любовта си. Дай ми устни от рубинена кръв с вкус на нар. Нарисувай ми ръце по-топли от жарава, по-меки от вода, по-нежни от пух на врабче. Нарисувай ми ръце, за да те прегръщам с тях, щом ти стане самотно, щом ти стане студено. Нарисувай ми ръце... само за тебе. Нарисувай ме като ангел, но не ми рисувай крила, че ме е страх. Страх ме е, че някой ден ще ме омае просторът и ще поискам да отлетя от теб. Нарисувай ме като момина сълза, но не ми рисувай корени. Страх ме е, че ако някой ден решиш да си тръгнеш, моите корени не ще ми позволят да те последвам. Нарисувай ме по-лека от облаче, по-плаха от кошута, по-нежна от пролетен дъжд, по-игрива от слънчев лъч в поточе... Нарисувай ме – и в тази твоя рисунка аз ще се преродя. В нея ще се смея, ще плача, в нея ще дишам, ще обичам, ще се страхувам, в нея ще живея. И ще бъда истинска – по-истинска от всяка маска, зад която се крия в своя реален живот. Ще бъда за първи път истинска, защото ще ме роди любовта ти. Нарисувай ме... Създай ме отново. Нарисувай ме такава, каквато ти ме искаш. Дай ми цвят на чувство, ухание на простор, вкус на нежна любов и грейпфрут. Вдъхни ми душа от твоята душа. Вдъхни ми живот от твоето дихание, сгрей ме с топлината на кръвта си. Нарисувай ме... Нарисувай ме красива. Нарисувай ме истинска.

17.05.2004