Родолюбец - мн. родолюбци, м. Човек, който обича родината си; патриот.
На думи звучи толкова лесно и просто. Всеки казва, че е родолюбец; твърди, че би дал какво ли не за страната си. Но дали наистина е така? Какво в днешно време е да си родолюбец? Да развяваш гордо българското знаме; да пристъпваш уверено на митинг в памет на загиналите за България; да отидеш на Шипка, усещайки непреклонността на непримиримите българи, удържали върха… но само по празници – на трети март, на шести септември, на двадесет и втори септември? А през останалото време – да се възхищаваш на измислените и изкуствено наложени (поне за България) кумири и идоли? Малко несъответствие. И леко разминаване. Защото кой не знае 50 cent, кой не е чувал за него? Но се броят на пръсти младите хора, които могат да кажат кой е написал :
„Жив е той, жив е! Там на Балкана,
Потънал в кърви лежи и пъшка
Юнак с дълбока на гърди рана,
Юнак във младост и сила мъжка.”
Пък и защо им е да знаят, важното е, че се смятат за родолюбци. Псевдо-патриотите са все по-голям бич за обществото ни. Обяснявайки колко много обичат България, те безсрамно ограбват татковината ни. И не говоря само за материално ограбване. Културното, духовното наследство, което погубват е неизброимо по-трагична загуба. Когато човек няма уважение към нещо, за него то не съществува като авторитет. А когато не си респектиран от страната си, ти не учиш и своите деца на патриотизъм. Казвам „патриотизъм”, защото не можеш да обичаш нещо, което не уважаваш. И не можеш да възпиташ родолюбие у децата си. А те не могат у своите деца… Виждате омагьосания кръг, нали?
Може би щеше да бъде комично – държавата не може да накара гражданите си да я уважават. Но за мен е повече от трагично. Къде отиде духът на българския народ, побеждавал неведнъж Византия – най-великата дотогава държава? Какво се случи с неповторимата и невиждана дотогава симбиоза между прабългари и славяни? Какво стана с държавата, устояла на общо около седем века чуждо владичество? Превърна се в съвременната България – трагична карикатура, пленник на великото си минало. Безсилна срещу чужди атаки. Някогашната „Велика сила” днес се присламчва към други „Велики сили”, търсейки защита и подкрепа.
А самата България отслабва все повече и повече. И ще продължи да отслабва, докато има такива „родолюбци”, търсещи най-бързия начин да напуснат държавата. Но да не обиждам никой – те са „граждани на света”. За тях не важат разни дребни подробности като национално самосъзнание, етнически различия и народностна палитра. Те са хората на Новото време. За тях културното наследство е просто словосъчетание. Те не разбират защо трябва да се вдига толкова шум около историята, културата и ценностите в България. Защо? Ами защото са минали, изтъркани, изчерпани работи. Но не си задават въпроса: „Къде отиваш, щом не знаеш откъде си тръгнал?”
И ако да уважаваш родината си, да тачиш ценностите й, да си твърдо решен да останеш и да се опиташ да направиш нещо за тая страна, значи да си консервативен, изостанал и борещ се с вятърни мелници, то, да, аз на висок глас казвам, че съм консервативна, изостанала и се боря с вятърни мелници. Защо? Ами защото вярвам. Вярвам в българския дух. Вярвам в страната си. Иска ми се да повярвам и в народа си. Готова съм да му се доверя. И знам, че само от нас зависи какъв живот живеем – на слуги в чужбина или на господари у дома.
© Галина Иванова Todos los derechos reservados