Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него

Есе

Деница Ангелова Ангелова

„Никога няма да се почувстваш жив, докато не сториш добро за някой, който не може да ти се отплати”

Джон Бъниън

   Какво е доброто? То е нещо, което всички носим в себе си, естествената ни реакция да защитим и да полагаме грижи за някого. То е в нас, но ние не можем да го осъзнаем, докато не му дадем шанс да го видим, докато не го „извадим” от себе си чрез доброто дело. А добро е това дело, което вършим не по задължение или за да получим нещо в замяна, а което сторим от сърце за някой, който не може да ни се отплати. Едва тогава, когато ни погледнат с благодарни очи, когато разберем, че сме способни на най-висшата добродетел – ние ще можем да повярваме в него. И ако понякога сме мислели, че този, който прави добрини, го върши користно, със скрита цел, то в момента, в който ние извършим такова осъзнаваме, че доброто съществува, има го и всеки от нас е способен да го раздава на другите.

   Доброто не струва нищо. Безплатно е. А всъщност – то е най-ценното, което притежаваме. Добра постъпка не е само тази, чрез която вършим велики геройства – да спасим живот, да заловим престъпник, да дадем голяма сума пари на нуждаещ се. Най-голямото добро за някого може да е една топла дреха, една блага дума, една усмивка. А удовлетворението, което носи всеки един акт на добрина е безценно.

   Още от древността доброто и злото се противопоставят едно на друго именно чрез постъпките ни спрямо другите. Така например в гръцката митология легендата за Пандора, която отворила кутията със злини и ги „раздала” на хората, застава от едната страна, докато от другата е митът за Прометей – човеколюбивия титан, който дал на простосмъртните огъня и знанието, въпреки всички беди, които му донесло това.

В християнството пък Бог е тази могъща сила, опрощаваща греховете на повярвалите в него. А нима има по-голям акт на добрина от прошката? В този смисъл онзи, който умее да прощава и да върши добри дела се доближава до божественото и ако го направи, той може да погледне света с други очи и да види самия себе си в нова светлина.

   В съвременния свят бих искала да противопоставя жестокостта на германския фюрер Адолф Хитлер на милосърдието на уелската принцеса Даяна. Политиката на геноцид, която провежда Хитлер, става причина за смъртта на милиони евреи, както и на други хора, смятани от него и подчинените му за по-низши и излишни поради някакъв недъг. Той всява страх и смърт, и с всяко сътворено зло се превръща във все по-жесток и нечовечен. А добродетелните постъпки на Даяна излизат извън границата на обичайната за височайшите особи благотворителност и свидетелстват за безпрекословната и́ обич към всяко човешко същество – още повече, ако то е отритнато от света или изпитващо страдание. И с всеки акт на добрина тя е разбирала все повече колко прекрасно и колко важно е да помагаш на другите.

   Но замислете се самите вие – как се чувствате, когато някой ви стори добрина? Благодарни? Въздъхвате с облекчение? А какво почувствахте, когато самите вие сторихте такава? Истинско щастие и удовлетворение? Повярвахте ли тогава, че доброто съществува? Че да подадеш ръка на изпаднал в беда е най-голямата сила, на която сте способни?

   Не сме безгрешни. Аз не съм безгрешна…И все още тая неприятно чувство от спомена, когато като дете откраднах една руска пощенска картичка от приятелка, с която си разменяхме такива. От тогава минаха толкова години, а аз още изпитвам вина, когато се сетя за това. Както и за други свои грешки, разбира се. Но мислейки за това сега, си спомням за добрите си постъпки – за бездомните животни, които съм приютявала у дома; за бабата, на която подарих печка, защото студуваше зимата; за майката с две малки деца, с която пътувах в автобуса и и́ помагах да се справи с тях там. Това са моменти, в които съм разбирала, че колкото и да нямам нищо – съм способна на много. И че чувството, което изпитваш, когато правиш нещо хубаво за някого, е прекрасно и напълно контрастира на онова, което изпитваш, вършейки лоши неща. Но само, когато започнеш да постъпваш добре спрямо другите, можеш да повярваш в това. И може би…може би, ако Пандора не била плод на злите намерения на Зевс да отмъсти на Прометей, тя не би отворила кутията с бедите. И може би, ако Хитлер се бе влюбил в еврейска девойка или бе имал дете с каквото и да е увреждане, не би бил този коравосърдечен и жесток човек, защото би разбрал, че всяко същество има нужда и е способно на обич. И че всички сме равни пред Бога, пред лика на Земята, в ръцете на непредвидимата Съдба.

   Мили хора, правете добро! Сторете го днес – защото „вчера” не може да се върне, а „утре” е твърде далеч. Направете го без да очаквате нищо в замяна. Подайте ръка на падналия, простете на сгрешилия, утешете разплакания. Само така ще повярвате в доброто. А без тази вяра душата на човека опустява. Нещо повече – без тази вяра светът ще се погуби, ще изчезне.

   Нека го има! Нека ни има! Да го спасим е по-лесно, отколкото си мислим. Трябва само да бъдем добри – всеки ден, всички ние. И да вярваме, че съществува, и че то е верният път. Само това! Толкова малко -  а всъщност – всичко…