Моля те, не говори... Протегни ръка... Докосни ме... Виж... Аз плача...
Ела с мен за малко... Ела на нашия измислен остров...
Там ще сме сами завинаги... подай ръка...
Обвита в нежност, ще бъда твоя, ще горя в ръцете ти, ще запаля и теб...
Не бягай! Виж – треперя! Защо ли? Обичам те! Ела по-близо!
Да! Искам да те усетя… За първи и последен път да бъдеш толкова близо до самата мен!
До това, което съм… Не се страхувай…
Хайде, побързай тръгвам си!…
Не виждаш ли, че аз сам просто една кукла... без душа... без сърце...
Болеше и го изтръгнах... вече го няма... За жалост боли и сега... защото го няма
Виждаш ли? Та нашият остров вече не е същия...
Толкова много нежност, а толкова малко време да я споделим...
Спаси ме! Виж, падам! Подай ръка да изляза от тази дупка... Само ме обичай!


Не са подрени, но бяха последни думи на момиче, борещо се за живота си...
Молейки се да я спаси...
Но той просто се обърна и не чу думите й! Просто си отиде...
А с него и тя...