„Защо точно самотата и страданието? Защо не любовта и щастието?” – това е един от въпросите, които най-често се случва да си задавам през повечето дни от скучния ми и еднообразен живот. Въпрос, чийто отговор за мен остава все още забулен в тайна...
Самотата и страданието са въвеждащото начало в живота. Това са две естествени човешки явления, толкова древни, но и толкова досадни и презряни. Разбира се, всеки един си има своите гледища относно отделните човешки проблеми и размисли. Но главното нещо, върху което всички насочваме нашето внимание, е именно света на самотата и страданието.
Какво е да си сам, какво е чувството за болка, страх и тъга... това са неща, които всяко човешко съшество изпитва в рамките на своя живот. Никой и нищо не може да премахне тези негативни (някои биха ги нарекли „болкоуспокояващи”) неща. Така, както е невъзможно да се избегне нашата „добра другарка” – смъртта.
От една страна пък, като се замислим, не е чак толкова ужасно да страдаш и да се чувстваш самотен и ...