Самотата, или това как да намериш себе си
Петък вечер е. Отказал съм всякакви срещи само и само за да си почина от суматохата и да се отдам на душевно спокойствие. Релаксирам, излегнал съм се на дивана и ме обзема едно странно чувство на самота и празнота.
На какво се дължи това? Може би на факта, че не получавам това, което получават другите – внимание. Внимание, като искрица огън да те накара да живнеш да се почувстваш човек дори и за части от секундата.
Седейки, забил поглед в тавана, тихата депресираща музика минава през мен като вятър, който разклаща листата през късната есен.
Красив сезон. Кара те да се замислиш върху житейските си проблеми. И как някак си точно те, с нужната вяра, ще бъдат съборени като пожълтелите вече листенца.
Не искам да ме определяте като някой, които иска да изкаже мъката си, понеже съм самотен. Не, точно обратно, с точно това мое мислене искам да вникнем в реалната същност на самотата, погледната през моята призма.
Невероятно чувство, понякога може да те ...