Сбогом

     Един  миг  на  безумие!  Едно  подхлъзване  и  цялата  сграда  се  срути,  а  върху  нея  безутешно  се  свлякоха  мечтите  ти.  После... нещо  разтърси  земята.  Тя  се  разтвори  от  болка  и  те  потънаха  безвъзвратно.

-         Сбогом!  -  извика  ти  и  се  опита  да  изтриеш  миналото  си,  но 

някаква  нестихваща  болка  те  загложде  отвътре.  Ти  се  обърна  и  видя  до

себе  си  неканена,  но  прималива  и  дръзка  самотата.

     -  Сбогом!  Сбогом!  -  пищяха  в  ушите  ти  последните  думи.  Самотата

се  опитваше  да  те  съблазни  и  ловко  заопипва  ръцете  ти.  Тя  сръчно  обхвана  дясната  ти  ръка  и  след  малко  на  безимения  ти  пръст  светна  годежен  пръстен.

-         Добре  дошъл  в  моите  селения,  любими!  Обещавам  ти  да  ти  бъда 

вярна  завинаги!

     -  Не!  Не!  Не!  -  изкрещя  ти  и  безнадеждно  увисналата  ти  десница  се

свлече  върху  треперещите  ти  колене.

-         Развод!  -  мисълта  приседна  в  гърлото  ти.  Развод!  -  никога  не

беше  мислил  за  това,  но  той  самонадеяно  се  вмъкна  в  живота  ти.

     -  Какво?  Нима  всичко   вече  е  свършено?  Затова  ли  ти,  неканена  моя

годенице,  ме  обвърза  към  себе  си?  Е,  добре.  Ще  опитам  отново  -  и  тя

царствено    се  настани  в  живота  ти.  Ти  й  се  отдаде  и  тя  те  обвърза   с  безутешните  си  вериги    още  по-здраво  от  първата.  Робски  покорно  ти  й  се  подчиняваше  и  тя  те  повлече  по  течението  на  водата.

-         Спри!  -  стресна  те  гласът  на  времето.  Тя  ще  те  убие.  Колкото 

по-надолу  отиваш,  толкова  по-опасен  става  водовъртежът.

-         Ела!  -  и  някой  с  ласка  докосна  рамото  ти.  Две  топли  длани  те

обгърнаха.  Една  доверчива  глава  се  облегна  на гърдите  ти.  Ти  продължаваше  да  се  съзерцаваш    в  нищото,  но  един  бодър  детски  глас  те  събуди  от  унеса  ти.

     -  Ние  сме  тук,  само  тръгни  към  нас!  Ориентирай  се  по  гласовете  ни!

Ти  се  обърна  и  три  устремени  сенки  се  вляха  в  една.  Златно  сияние  освети  мрачния  бряг  и  заблестя  радостно  в  три  чифта  тъжни  очи.После

натрапеният  пръстен  се  търкулна  и  потъна  в  реката.  Течението  го  отвлече  завинаги.  Сиянието  се  разискри  в  пъстроцветна  дъга  и  се  спусна  в  полукръг  към  земята.

     Някога,  след  всемирния  потоп,  дъгата  се  спусна  за  първи  път  на

земята.  Тогава  Бог  сключи  завет  с  човека,  че   никога  човечеството

вече  няма  да  загине  от  вода.

Сега  дъгата  символизираше  завета  за  любовта.

Един  миг  на  пробуждане.  Едно  радостно  отрезвяване  и  започна

съграждането.   Свежи  новородени  мечти  се  втурнаха  и  те  облякоха  с 

прегръдката  си.

     -  Сбогом!  -  извика  ти  за  винаги  към  самотата  и  бъдещето  ти  весело  плесна  с  ръце.  Земята  се  развълнува  и  от  щастливите  й  сълзи   заиграха  блеснали  поточета...