Всичко започваше от края на началото. Намираш обичта и тя те поглъща като разрязана ябълка. Вкусът в първите дни е приказен, правиш планове за намереното щастие. Влюбена си, ощастливена, открита, чиста и невинна. До онази горчива глътка кафе, с малко захар, а с много илюзии. Да, горчи, какво пък! Ще мине!... Залезът може би предвещава идващата сутрешна красота. Може би... Изричаш уж на шега дума, после - втора. А след изречението получаваш плесница. Боли ли или просто се лигавиш?... Отиваш на работа, приготвяш вечеря, мечтаеш. Той се прибира, отегчен и мрачен. Гледа , а не вижда красивите очи, усмивката, загатната и толкова чаровна. Уморен е, мълчи, яде и се измъква под предлог, че днес се е скапал от работа. Трясък от врата. Желания без криле. Изцапани чинии и дълги сълзи като бисери. Обичта е илюзия. Любовта е мираж. Вятърът тропа по прозорците и казва Сбогом.
Щастието е крайъгълен камък. А после идва мълчанието.