Сбогуване
Тръгна си...Тръгна и ме остави сам сама с бездънния кладенец на сълзите, който сам издълба в собственото ми сърце. Единственият гост в дома ми е студеният, пронизващ, нощен вятър, нахълтващ нагло всяка вечер през скърцащия прозорец. Носи ми като скъпоценен дар мъка и сълзи. Звездите ме оставиха, заминаха с теб незнайно къде, а за мен остана празната, тъмна къща на фона на празното, тъмно небе. Ти ми остави разбито сърце, счупени мечти и надежди, измамни илюзии за голямата и истинска любов, спомени от които лъха една изгубена любов и безброй копнежи. Нищо друго не ми остана. Ти ме ограби и взе всичко за себе си. Звездата на любовта ни отдавна изгасна, спомените замръзнаха дълбоко от погледа и излъчването ти, когато лаконично каза "край". Мечтите и надеждите?..Като че ли от тях най - много ме боли. Те бяха нашето огнище, което винаги гореше буйно и неуморимо.
А днес? Черна сила смрази нашия огън и остана само сивкава мрачна пепел. Остра ефирна сабя разсече любовта ни и сега тя ...