Сега. Моментът, който идва веднага, след като си е отишъл. И така до края ти. Като всеки път, когато настъпва, те води към теб. Ден след ден.

 Ден след ден преминаваш през себе си - през своята очарователност, през своята радост, през своята тревожност, през своите движения. През своята младост. До кога? До скритата белота зад прекрасния цвят на косите ти. Тази белота може би сега ти се струва далечна. Но тя знае, че ще се сдобие с теб. И не, че е страшно, но... длъжен си да изживееш цветния цвят на косите си, докато имаш себе си с него. Пътувай. Посрещай изгревите и залезите, общувай с пръстта на земята посредством растителните семена, плувай в синьото на морето, танцувай под дъждовните капки в компанията на луната, запознай косите си с вятъра, посети планинските камъни, приеми л'ляковия поздрав - тичинково-ароматна телеграма - знак на съ-съществуване на тази красива планета - Земя... И така до безкрая ти - обичай живота и себе си, за да си честен към причината, заради която имаш изобщо своето сега (в период).