Изгоних те от живота си.
С времето ще си ставаме все по-далечни, ще позабравим един за друг.
Сега си като сгрешена дума, изтрита с гума. Няма те уж върху листа, но си личи, че си бил там. Бил си написан с такава сила, че за да те заличи гумата, е трябвало да търкам толкова, че има петно изтъняло, протрито...
"Сгрешеното" е заличено, но си личи, че го е имало. И сега ще е там, ще напомня за себе си, при всяко разлистване на листовете, старите бели листове на тетрадка, пропити с болката на моята душа.
Ще седи там докато не мине време и не се появи нужда от смяна на тетрадката с нова...
Тогава старата... ще я оставя на лавицата, да се посипе с прах и да изчезне...