Щастието не зависи от нас. Синоним на борбата със злото, донкихотовска химера или поредната лъжа на Настрадин ходжа, най-често то се превръща от препъни-камъче в обърни-каруца за орисията ни. В неистово търсене на невъзможното често забравяме, че истински щастлив е само глупакът и допирът с него ще донесе куп лелеяни беди за нещастната ни кратуна... Измервайки собственото си Аз чрез критерия за щастие, осъзнаваме скоро колко сме нищожни в джунглата на човешките взаимоотношения. Загърбвайки егото си, опитваме се да катурнем картонената пирога на светоусещанията за пълно щастие и да цамбурнем във водите на неумолимото време. А те най-често са кристално чисти, но и зверски студени...
И успяват да ни отрезвят, преди да сме се нагълтали достатъчно с тях...
© Янко Todos los derechos reservados