Така ни разхвърля живота...
Няма как да избягаш от това сиво небе, а кожата отчаяно копнее за слънце.
Мисля, че здравият разум никога не е имал смисъл.
Пироните в дланите ми само сърбят.
Мъртвото вълнение ласкаво ме придърпва към центъра на душата си.
А уж всичко ми е наред. Предполагам така се чувстват и шизофрениците.
Кен Киси отдавна уби Джак Никълсън но...
Но 220 волта са нищо в космоса на един красив ум.
За да дишам по-лесно – затварям очи.
Някой път, някъде, ще попадна на точното място, в точното време.
Обещал съм си!
Няма да те лъжа казвайки,че всичко ще е наред, но знай:
В очи, видели най-хубавите залези, винаги ще има място един изгрев.
Краката извървели всички пътища, винаги могат да направят още една крачка.
И сърцата изтъркали се от изпускане, винаги ще намират пътя към вкъщи!
Щестието е просто дума.
Всеки може да избърше сълзите ѝ, бъди умен – не ставай причината!
© Филип Филипов Todos los derechos reservados
"кожата отчаяно копнее за слънце", а сърцето- за надежда...