И ето какво се случи, в две изречения, в нищожно краткото живяно от мен време (цели 20 години):
Първо: родил съм се аз (което звучи малко нескромно);
Второ: хората най-накрая стигнаха онзи ръб на морално пропадане, в което името хора остава просто едно голо наречие, записано в тълковните речници и граматиките на различните езици.
Истинското название на тези същества, в които етиката и морала са мъртви още с раждането им, спокойно можем да наречем хуманоиди. Колко гръмко и тържествено звучи това наименование. Хуманоиди! Или човекоподобни?! Не, не! Хуманоиди пò приляга на тази раса. Какво са постигнали тези същества, ще разгледам подробно. В 4 и половина милиардната еволюция на нашата красива планета, едва от около 20000 години нещото, нарекло себе си Homo sapiens, обитава същата, като при това публично и съвсем неосъдително я нарича своя. Защо? Ами това е човешката природа, която си личи и в повечето закони – ако намериш нещо и никой друг не си го поиска – то си е твое. Ето първата хара ...