Вечер е, един обикновен ден от седмицата. Стоя си сама в кухнята и размишлявам над живота. Сипала съм си една огромна чаша с червено вино, а бройката на цигарите ми в кутията драстично намалява. Пералнята върти, мусаката се пече. Моите момчета гледат телевизия, всеки в своята стая. Пия си виното и си мисля. Е, не мисля много, защото все пак съм блондинка и не ми се отдава тази дейност, но поне се опитвам. Щастлива ли съм? Това се питам? Да! Имам семейство, дете, котка. Роднини на богато. Изведнъж се чува вик. Стряскам се. Синът ми. Машинално отварям шкафа със сладките, слагам в чиния и наливам вода, леко топла, защото от студената го боли гърлото. Отивам при мъжа на живота ми. Сервирам му, гушкам го, изслушвам пороя от думи около 15 минути (все пак ми е син и прилича на мен), казвам "лека нощ" и отивам пак при пералнята и печката. Нов вик. Любимия ми съпруг иска портокали и сок. Обслужвам линията. Не мрънкам. Просто го правя. Добра майка и съпруга съм. Сядам пак с цигара в ръката и се ...