Хей, пак съм аз! Не, този път няма да те карам да ме почувстваш пак - болката. Този път искам да те науча на нещо. Няма да те боли. Обещавам. Ще ти помогна, но само ако ми повярваш. Знаеш ли защо идвам аз? Мислил ли си защо аз превземам дните и нощите ти и те карам да се срещаш с горещите сълзи, моите деца, но родени в твоите очи? Защото те е страх. Сигурно ще ми кажеш, че не е вярно, че не си страхлив. Не, приятелю, доста страхове се превъзмогват - страх от тъмното, страх от високото, страх от вината, но ти, да точно ти, който не искаш да ме погледнеш в очите, се страхуваш да говориш за чувствата си, думите, които не прознасяш никога са именно тези, които водят мен. Аз съм незабравима. За това не се разсейвай, а ме слушай. Аз те познавам добре. Познавам те от малко дете, още от времето, когато дори не осъзнаваше, че аз съм около теб. Омръзна ми да се оплакваш и да те гледам, че си тъжен. Писна ми да се отказваш, да не вярваш и да губиш надежда. И е жалко да мълчиш, когато сърцето ти т ...