Сидни беше сладко дете. Родена на 14 февруари, 1994-та година, кръстена на баба си Синтия, която впоследствие я отгледала.
Майка й и баща й бяха разделени от както се помнеше. Причината така и не разбра, затова се научи да живее както без нея, така и без тях.
С баба и дядо си, които бяха всичко за нея, Сидни растеше и навлизаше все повече в света на човека.
На 5 се научи да чете. На 6 прочете първата си книга. Това създаде любов към нежните светове с корици, която щеше да продължи дълго, докато една друга любов не я заплени.
Но тогава, както и за напред, тя я отдаваше на тях – книгите поради простата причина, че имаха тематика, винаги знаеше щом е в началото, кога е в средата и кога наближава края.
Това, както щеше да разбере по-напред в живота си я успокояваше. Носеше и едно висше чувство на уединение, удовлетворение и висша форма на замисъл.
И както тя трупаше книгите зад гърба си, така се трупаха годините. Една по една докато не започна да ходи на училище.
В началото и беше трудно к ...