Поведението на Рамадан е и сила и безсилие. Той държи в ръцете си щастието на много хора, има силата да ги направи радостни, но това също така го прави и слаб. Той се страхува от последствията, които може да последват. Той притежава силата да направи щастлива жена си, детето си, Силвина, себе си. Вместо това той предпочита да държи всички в една тясна примка, която ги кара да страдат.

 В моите очи Рамадан е един страхлив тиранин, тъй като той не събира смелост да спаси близките си. Оставя Силвина да страда цели 40 години, женена за Руфат, оставя жена си да страда през целия им съвместен живот и се страхува да ги спаси.

Много хора биха казали, че Рамадан е жертва, той е "света вода ненапита" и както всички е паднал в капана на Руфат. Не! Той може да е всичко, но не и жертва на Руфат. Те двамата са напълно еднакви: и двамата причиняват страдание, и двамата могат да го прекратят, когато поискат. Но и двамата са егоисти.

Руфат иска Силвина за себе си, защото не може да я има. Е, и Рамадан я иска по тази причина. Той е свикнал да я гледа, да я желае, цели 4о години го е правил. Но дали прави това от любов? Не е ли тук моментът, в който любовта се изпарява и на нейно място се появява навикът? Рамадан е свикнал с мисълта, че я обича, той самият иска да мисли така. Страхува се какво ли ще стане, ако я забрави. Той се страхува от това какъв ще бъде животът му без тази "слама", която го държи изправен. Той иска да мрази Руфат, задето му е откраднал жената. Той го мрази за това, не заради самата Силвина. Тя е само повод, тя е била негова вещ, която е изгубил и сега я иска повече от всякога.

И все пак не убива Руфат. Защо? Не е заради думите на Силвина ("Ако той беше звяр, не ставай и ти!"), той се страхува от последствията. Не, не затворът го плаши. Страхува се, че след като го убие, "сламата" ще се излезе през процепа и "чучелото" ще се строполи на земята.

Рамадан се нуждае от омразата си към Руфат. Силвина не е важната, важен е мъжът ù. Той  е смисълът на живота на Рамадан. Ако я няма омразата, той няма да има нищо. Рамадан не обича Силвина, той обича омразата си към Руфат.

"Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Моята слама беше злото! То ме на краката задържа. "