"Обичам те"! Сякаш красотата и дълбочината на тези думи безвъзвратно се изгубиха в сивия водовъртеж и ежедневната ни рутина, сякаш потънаха в необятността на океана, сякаш умряха в уморените ни очи, сякаш сълзата, събрала болка и страх, агония и скръб, сълзата, олицетворяваща пъзела на разбитите надежди, временно символизираща формата на любовта, два атома в една молекула, тази ранена капка от любов отнесе сърдечността на "Обичам те" далеч в безкрайността на космоса.
Забързани, изцедени, уморени, разбити, обезверени и обезкуражени, се стремим към върха на планината, стъпка по стъпка, завой след завой, преминавайки през перипетите на вечната игра, наречена живот, несъзнавайки, че не във върха се крие крайната цел и душевното удовлетворение, че не върхът ще ни разкрие блаженството на най-прекрасния, дългокопнян изглед... Вътрешният мир и състояние на нирвана, будният поглед и искрата живот, пробягвайки през всяка вена на нашето същество, идват от катеренето. От пътя
пред нас, макар и неп ...