Вперила поглед в небето, нежното синьо небе ме караше да летя... както ме караше любовта... по същия начин да летя висоооко в облаците... колко прекрасно беше чуството, докато не се случи така, че небето почерня. Големи сиви облаци се надвесиха над мен след грешните ти думи: Изневерих ти!
За миг живота ми загуби смисъл, за миг спря, исках да се разтвори земята и да ме погълне... паднах от небето, докато си летях волно и много силно се ударих. Заболя неуписуемо... болката пронизваше цялото ми тяло и душа. Но нали след всяко падение има и изправяне?!
Станах, поотупах се и се усмихнах силно и широко... трудно беше изправянето, защото се почуствах предадена... вярвах безрезервно... но преглътнах цялата обида, защото обичам истински и всеотдайно! Но най-вече оценявам искренността ти... всяка силна жена трябва да е способна да преглътне една призната изневяра и вярвам, че когато я е споделил, осъзнава колко много държи на човека до себе си и колко болка и мъка му е причинил. Точно покаянието ...