...И така, той пое по своя път. В началото не знаеше къде отива, не знаеше накъде водят всичките тези пътища, не знаеш къде всъщност би искал да отиде.
Но продължи. Не се обърна назад. Смело продължи някъде към нещото... И така ден след ден той откриваше нови пътища. Харесваше си един и тръгваше по него. Но съвсем скоро нещо му направи впечатление, нещо лошо за него: Скитникът се въртеше в кръг. Осъзна, че откъдето и да тръгне, все на едно и също място се връща. След всеки неуспешен опит той се оказваше там, където искаше да е все още, но всъщност осъзнаваше, че вече отдавна не е там... И пак продължаваше с лека пренебрежителна усмивка, сякаш напук. И пак там се връщаше, и всеки ден беше така...
Един ден на скитникът му омръзна цялото това скучно и досадно еднообразие, беше ядосан на неуспеха си и реши да промени маршрута. Но го направи по много странен начин... Сега той избра познат път. Познаваше го, беше минавал по него много пъти, беше му дарил много истински усмивки, беше оставил ...