Слънцето - птица

Живея на запад - посоката на тази част от континента, към която така се стремим! Късмет! Всеки не може да живее на запад, нали? Това ми дава и друго предимство - всяка сутрин да вървя на изток... от рая. И аз, разтеглена някъде там - между лукса на запада и обещанията на рая, отмервам крачка след крачка от своя човешки маршрут и... мечтая.

Насреща ми - слънцето - наднича в очите ми и ме пита дали съм щастлива. Какво да му кажа? Може ли да му изстрелям грубото "Не!", когато то така се старае да посипе косите ми със своите ярки искри, да погали очите ми, в които да отлее от своя вълшебен възторг, за да подхрани мечтите ми? Затова се усмихвам, намигам насреща му и казвам с чисто сърце "Да! Щастлива съм, че мога да вървя срещу изгрева и да попивам от твоя възторг!" И слънцето праща блестящи лъчи, за да имам подкрепа - за новия ден, в който трябва да встъпя достойно.

Днес денят започна с обещание... За нещо много красиво и даже магично, изпълнено с мистика! Слънцето днес бе взело образ на птица! Сериозно! Никак не се шегувам! Дори и аз, познавачът на изтока, не бях го виждала в този му образ. Два светли облака, като разперени нежни криле, бяха обгърнали слънцето. Слънцето в полет! Беше велико! Вървях и го гледах. И потръпвах от радост. Приех го като светла поличба. Не можех очи да откъсна и потънах в кълбото от светлина. Около него се очертаваше ореол на дъгата. Аз ли съм луда? Или всеки може да види това... ако има очи! А после, когато отместих поглед встрани, крилете-облаци бяха оцветени в ... розово! Нежно сияние обгръщаше слънцето като приказен воал! Как да опиша това цветно вълшебство? Думите сякаш бледнеят. Затова трябва да спра. Пожелавам на всеки да има очи за тези неща, за да може в тази пустош на днешния свят, да получи заряд. Едно обещание за ново начало, за спасителен път, за нещо значимо, без което не може да живее светът!

Бях толкова весела и толкова истинска - онова "Аз", което е някъде дълбоко у мен, затрупано с купища проблеми и грижи. Но все пак го има и знам, че никога няма да ме превърне в предател - на себе си и на тези, които обичам.

После?... После започна денят - брутален и зъл, завихрен в безумни амбиции, понякога хапещ, понякога тих. Но кой го е грижа за капризния нрав на деня, щом е видял Слънцето-птица, сияещ насреща си? Не знам, но аз издържах!

И някъде там, между всичките тези събития, се вмести нещо различно, което е толкова странно и ново, че само се питам - на мен ли се случва или живея отново в света на мечтите?