Смисъл
Да намериш смисъл тогава, когато всички мечти са сринати, всички надежди изгубени и нямаш опора от тези, от които очакваш и обичаш много.
Чудиш се дали си струва да се събуждаш сутрин и да имаш усещането, че нещо те е притиснало така силно и не можеш да помръднеш. Да не можеш да се довериш на никой, защото всички около теб не те разбират и си мислят, че не си в ред.
Да си отговориш на въпросите, връхлитащи неспирно.
Не можеш да се решиш какво да правиш, колебаеш се и ту приемаш чуждите мнения, ту ги отхвърляш, но си безкрайно сам и безкрайно опустошен от мъката, която стяга сърцето ти. И тази мъка идва от неразбирателството с най-близките, от недостатъчното доверие в себе си и чакането на помощ.
Дълбоко навлизат обидните думи и се загнездват там, вътре или им отговаряш през сълзи на слабост. А ти плачеш не от слабост, а от кървящата рана в прободеното ти сърце, не можеш да си поемеш въздух, не можеш да се отпуснеш, не можеш да спиш и мислиш, мислиш, докато се съмне.
Когато не намираш пътя и когато не намираш смисъла, значи че имаш нужда да си отдъхнеш... Тази спирка за зареждане е важна, защото си изхабил горивото – собственото опование и желание да се справяш с всичко, което идва в живота ти.
Достатъчно е да спреш, без да правиш нищо, без да чакаш някой да проумее какво ти е.
Наслади се на момента, че си жив, и нищо повече!
В това е смисълът - че дишаш, макар и трудно, че сърцето ти бие, макар и с болка, и че усещаш със сетивата си това, което те заобикаля.
© ВИКТОРИЯ Бобева Todos los derechos reservados