Смисълът на живота
Защо толкова малко се говори по тази тема? Или пък, когато се заговори постепенно нещата излизат някакси от контекста. Странното е, че понякога се задават определени постановки, логични и последователни, които изместват центъра и не могат да се "похвалят" с универсалност. А дали има „универсалност”?
Например съвременността. Сега "фундаментът" се свързва с една активност, стремеж към усъвършенстване, определено "постижения" и евентуално оставяне на следа в БИТИЕТО. Модерността развива схващането, че човек трябва да е различен, индивидуален, открит, всестранноразвит и пр. Тази хипотеза вече е асимилирана като готова нагласа и се възприема като базова за осмисляне на СЪЩЕСТВУВАНЕТО. Да, ама ето ги и дефектите. Това си е типичен частен случай, строго детерминиран от конкретното време. "Открит" се припокрива с лесноразгадаем, "индивидуален" с различим и лесно уравляем, всестранноразвит с разпилян и нецентриран и т.н. Идеята ми е следната - смисълът на живота не би трябвал ...