Смърт през Декември
Беше Декември – към края.
Сив и агонизиращ, последният месец умираше безславно...
Ревматично болящото време се беше побъркало.
Отвсякъде се носеше злобният кикот на размити силуети.
Мъглата - с нож да я срежеш. Впиваше се в тебе като втора кожа. Лягаше уморено на предното стъкло и дори чистачките не я отмиваха. Вместо да я разкъсат, дългите светлини се отразяваха обратно.
Докосваше часовниците с дългите си пръсти и зъбчатите им колела мигом ръждясваха. Стрелките застиваха в безвремие...
Задъхващо-гнусно разяждаше алвеолите – една по една. Безмилостно се завираше в потрошените очи на хората и ги стапяше. А те се хилеха, изгаряйки...
Просмукваше се през порите и засаждаше отмала в душите.
Веднъж влезнала в главата, мъглата вършеше своето - с фина шкурка полираше мозъка.
Думите ù пречеха, затова ги обви в три пръста белезникава безплътност и ги разжалва – до нечленоразделни звуци
Шедьовъра запази за накрая. Ефектът на доминото. Без дори да ги докосне, сърцата ставаха и ...