Смъртта на клоуна
... който мълчи, така че
още го чувам и досега
как оглушително плаче.
В. Ханчев
Не се ли уморихте да търсите смисъла там, където вече го няма? А дали въобще някога го е имало...
Не Ви ли омръзна да забивате един и същ ръждясал нож, на едно и също място всеки път, когато го видите в гръб?
Клоунът не плаче. Той умира – по седемнадесет пъти на вечер.
Свикнал е! Това е неговата работа – професия мъртвец.
Неговата мисия е да се роди! Седемнадесет пъти на вечер – след всяка своя смърт. Винаги, когато се смеете, нещо в него умира. Но Вие... не го виждате, не го чувствате... Бузите Ви се тресат от смях, от оголените кучешки зъби капят лиги и попиват в безупречно изгладените бели ризи. Слепите Ви сърца не търсят смисъла на единственото място, на което той съществува...
И дъгата стана мъченик.
Камикадзе! ...