BaiIvan (Иван Иванов)
62 46
8 jun 2009, 13:08

Социализъм в национална държава 

  Ensayos » Civiles
3286 1 17
11 мин за четене

 

 

 

 

 

Когато замислих да напиша статия за социализма и въздействието му върху Българския народ си спомних за редица кръвопролития, спомних си за Септемврийското въстание, спомних за Радомирската комуна, спомних си за фаталния 9-ти септември 1944 г. и си помислих – дали това е истинския образ на социализма? Дали, еманацията на толкова години човешки усилия, на редица учени, на революционни преобразувания, на социални катаклизми, на резки промени, на хорско страдание и на безброй жертви, оправдават смисъла да пиша за социализма. В същото време си припомних нашите национални герои – Левски, Ботев, Яворов, Стамболов. И реших, ще се опитам, с моя беден речник и недостиг на информация , да осмисля истинския социализъм в националната държава България.

Много учени и практици, още в дълбока древност ревностно са работили за каузата, щото обикновеният човек в една общност да има шанс да живее добре, та като живее достойно да може да служи на Бога, на рода си, на семейството си, да бъде пръв стожер на еманацията на човешката организационна структура – националната държава. Още в древен Рим, Марий е оглавявал партията на демоса – негова главна цел е била да види оземлени хора, които да не разчитат на подаянията на диктаторите, а да действат самостойно и като доволни от собственото си съществуване индивиди да помагат на римското общество. В по-късни времена, далеч след Великото преселение на народите във Франция, Германските държавици се зародила отново идеята за социална справедливост. Дали под формата на утопии, дали под формата на стройно доказана научно-философска теория, те дали революционен тласък на обществените процеси в Европа. Моята цел обаче не е да правя ретроспекция на учения, нито да изследвам кървавите катаклизми на Френската или Октомврийската революции. Искам де уточня, що е това социализъм в 21 век и има ли той почва у нас при условията на национална държава.

За тази цел си мисля, че е редно да уточним първо понятията. Трябва да отворя на два важни въпроса: Що е национална държава и що е социализъм и то, като се абстрахирам от рецидивите на Хитлеровата и Сталинистката диктатури, които не са нищо повече от олигархични капиталистически системи, въпреки че използват лозунги и призиви за социално равенство и национални държави/Сталинова теория след НЕП-а/. И трябва да дам тези отговори за Българското общество, а не за глобалистична Европа. Тежка задача и аз съвсем не мога да претендирам за всеобхватност.

Националната Българска държава има дълга хилядолетна история, минала е през възходи и падения, от които за съжаление са останали само имената на кановете, на царете, патриарсите, вождовете, а за живота на обикновения България е писано твърде малко и почти няма исторически достоверни източници до епохата на Възраждането. Как е живял Българинът разбираме в контекста на стари хроники, които описват бойни победи и загуби, та оттам можем само да гадаем какъв е бил битът на нашите предшественици овчари, земеделци, еснафи до началото на 17 – 18 век. През 18 век започва Българското възраждане, когато нашият народ се осъзнава като сила и придобива смелост за защита на род, семейство, религиозна принадлежност. Това е естествен процес, който върви успоредно на осъзнаването на народностната идентичност на Европейските народи. Всички знаем за трудно придобитата религиозна и държавна свобода. С държавната самостоятелност се формира и националното самосъзнание на Българина. В личностен план обществото ни закономерно градира през семейството, рода, народа, нацията. В структуралистичен аспект градацията е – племе, владяна територия, държава. Понятието нация не може да бъде разглеждано без да включва няколко аспекта:

- етнически – обособена исторически народностна общност, която трайно владее определена територия.

- икономически – пазарно зависими един от друг индивиди.

- политически – обществено призната, легитимна властова структура.

- психологически – мотивация и вътрешна убеденост на индивида за отстояване ценностите на сформирана общност.

Както виждате, исторически нацията е върховата форма на историята на един народ. Религиозните пристрастия винаги са били по-скоро пречка, отколкото стимул при националното осъзнаване, но вярата винаги е била носител на морала и етиката, които са били обществен стожер, коректив за определяне на редното и нередното.

 

Социалните и социалистическите идеи по нашите земи естествено са навлезли като теория още през средата на 19 век. Нека не се заблуждаваме, че в необятните земи на тогавашната Османска империя, която е била и огромен пазар, че хората не са били в състояние да посещават търгувайки или учейки западните страни. От там те естествено са попивали идеи, в това число и социалистически, но в повечето случаи не тези на Маркс, а тези на Прудон и на философите утописти, на Бакунин, и др.. Комунизмът на евреина Маркс съвсем не е бил толкова популярен, до момента в който една немска група студенти не успява да го популяризира. Самият Маркс 7 пъти дописва и рецензира Капитала, докато добие „завършен” вид. Но какво е всъщност социализма? Дали в България хората са имали потребност и имат ли и сега потребност от него?

След като прегледах основните определения за социализъм, накратко бих го формулирал така: справедливо разпределение на благата с оглед достойното съществуване на човека. Това естествено е моето синтезирано определение, което е доста далече от Марксисткото и още по далече от извращението му Ленинистко-Сталинското. Нека погледнем, кои биха могли да бъдат носители на социални идеи в нашето общество през възраждането. Това са селските стопани и еснафа/чираци, калфи,майстори/. Самото Априлско въстание показва ясно неговата социална насоченост – това е борба за възможността тези две групи да избегнат икономическото тегло от Османската бюрократична машина и грабежите на дивите черкези. През периода от 1987 г. до 1944 г. тече естествен процес на пролетаризиране на селските стопани и част от еснафа. На работниците към 1944 г. не превишават 20% от реално заетите в трудова дейност хора в България. Така че в България няма основа за Марксистки модел на социализъм. Привнесеният от Германия, а по-късно повлиан от Русия, Благоевски социализъм така и не намира масова подкрепа. Метежите и въстанията, които са възниквали през този период и са определяни като социалистически, всъщност са налудничав продукт на Сталиновата Коминтерна.

От друга страна редица националистически организации се опитват да синтезират и дадат яснота за социалните възгледи на Българина. СБНЛ, Ратници за напредъка на Българщината привличат социално мислещи Българи, като ги обединяват около идейността на социално равенство и национална отговорност. За съжаление те имат по-голяма популярност в градовете. БЗНС, практикува „жълт терор” , като просто манипулира идеологически селяните, а реално прилага заимствани методи от Италия на Мусолини. След 1944 г. България, а съответно и Българина е казионно прикачен към някоя структура на олигархията/партия/, което е всичко друго но не е социализъм. Същевременно се обезличи работника, той стана придатък на структурата „партия-държава”, която се управлява от олигархията, в която бяха съсредоточени всички средства и лостове за управление.

Нека видим дали има у нас в 21 век има съвместимост между националната държава и социализма. За това трябва да уточня, кои са главните структури на една национална държава, така както я виждам през моите очи. На България е жизнено необходим нов обществен договор между обществените сили. Как би се оформил подобен обществен договор, кои са „участниците” в него:

1. Националния капитал – това е съвкупност от всички онези средни и дребни Български предприемачи, които преработват, търгуват, извършват услуги с материали, стоки и продукти, Българско производство или изнасят Българска продукция, за което ползват Българска работна ръка и наравно с работниците участват в трудовата дейност. При едно такова определение е видно, че се изключват монополи, олигополи, престъпен капитал,който може да се установи и обложи с данъци, еднократно при съпоставяне на декларирано и придобито през последните 20 години. Банковия сектор, енергетиката, далекосъобщенията, железниците, рудодобива трябва да бъдат изключителна държавна собственост, при законово регламентирани цени на продуктите, заложени на себестойността на продукта и субсидирани от държавата.

2. Независими профсъюзи – говоря за истински браншови профсъюзи, изградени по професии и икономически сектори, а днешните казионни КНСБ и Подкрепа. Те ще бъдат и в основата на едно нова, напълно мажоритарна избирателна система.

3. Обществен гарант (здрава обществена сила) – ето че стигаме до най-непостижимото на пръв поглед. Кой би могъл да бъде реален обществен гарант. Армията ни е разбита, по причини, които са ясни на всички. Полицията е проядена от корупция. Тогава остава възможността за формиране на милиции, чиято дейност, да бъде регламентирана със закон и да гарантира новият обществен договор с възможността си да въздейства на всяко неспазване на основните принципи на социалното общество и редът в Националната държава. Гарантът ще бъде пряко подчинен на Народното събрание, така ще се изключи възможността за преврат или вождизъм.

 

 

 

Как би сработили участниците в новия обществен модел:

 

- на политическо равнище – избирателна система, както казах, ще е изцяло мажоритарна, като в новия парламент ще има квота от 20% за обществения гарант, а останалите депутатски места ще се избират пряко от браншовите профсъюзи при явно гласуване. Партиите, носители на корупция и цинизъм, нямат място в една социалистическа, национална държава. Профсъюзите ще могат да инициират регионално, частични избори за отзоваване на техни депутати, които не са изпълнили това, за което са били пратени в Народното събрание.

- на икономическо равнище – стимулирането на Националния капитал ще създаде така желаната от всички ни средна класа – главен обществен двигател. Монополите, олигополите, чуждите инвеститори, ще работят при рестриктивни данъчни мерки, но и ще бъдат защитени със закон от бюрократичния произвол, което от една страна ще ги ограничи да разграбват Българското стопанство и да експлоатират евтин труд, а от друга ще ги стимулира на инвестират и влагат свежи пари, защото Законът ще им гарантира защита и ще въведе ред в режимите за регистрации, лицензии и облагане. Когато чуждестранен предприемач изработва утвърдена Българска марка, наема български работници, изнася българска продукция и е бил коректен данъкоплатец за последните 3 години, той ще попада в преференциален списък и ще се ползва с ред икономически привилегии. Трайно неработещият, цигански етнопролетариат, ще се изсели от гетата (повечето незаконно построени) и ще бъде въдворен в трудови лагери, при добри санитарни условия за живот, ще му бъде осигурена осем часова заетост, като за циганите без образование ще бъде осигурена МРЗ, ако са били трайно заети през последните 3 години.

Всички работници, служители, собственици, полагащи труд ще имат осигурителни права и ще се ползват безплатно от здравни и социални услуги, защото вече ще са платили нормални удръжки от заплатите си. Пенсионерите ще получават диференцирано заплащане, като за база ще се вземе стажът им през последните пет години, а тези които са работили при инфлационни процеси ще бъдат компенсирани с инфлационния коефициент.

Не е разумно на сегашния етап да се мисли за отмяна на Валутния борд, нито за консервиране на дългосрочни финансови ангажименти, поети от държавата.

Предвиждам спиране на помощите за онези, които са трайно безработни (повече от 3 години на работили).

Предвиждам субсидиране на селскостопанските производители, до пазарните цени на продукция и максимално използване на Европейските програми за пряко субсидиране на селските райони.

- на социално равнище – задоволявайки основните потребности на работещите , ще се отвори възможност за развитие и впрягане на обществото в наука, спорт, изкуство, възстановяване на Българщината, поддържане на Църковната институция, които ще станат основни държавни приоритети.

Българското семейство ще бъде стимулирано да отглежда здраво поколение чрез програми за взаимопомощ и държавно стимулиране на семействата 2-3 деца, които имат възможност (доказана – жилище, доходи) да ги отглеждат. Църковната институция ще има пряко участие в този процес.

 

 

Може би това е само утопия, може и да бъркам, може да съм неясен, но се помъчих да ви предложа моето виждане за подредената Социално-национална държава. Оставям статията си отворена за вашите коментари, за да можем заедно да доизградим една платформа за здрав обществен модел.

 

Иван Иванов

Сливен Юни 2009 г.

 

 

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Някой беше казал /вече не помня кой, поради оглупяването/, че "всички мерзости на света се предхождат от добри намерения." Приятелю, аз не се базирам на теориите; базирам се на фактите. А те говорят убедително, че всички социални експерименти на света в продължение на много години, наложени на човечеството административно, /а то значи със сила/, са се срутили тотално и само са донесли допълнителни страдания. Така че предложението за студената бира си остава в сила.
  • Ради, това ли е заложено в човека - да "дърпа кокала"? Защо се чувстваш песимист, а? Задавал ли си си този въпрос? Пол Джонс меже и да го прочета, а ти се заеми с Хосе Луис де Ривера и то или на испански или на руски. Късмет!
  • Всичко щеше да е много красиво, ако не беше пробвано многократно и се оказа не толкова просто, дори никак. Така че не си открил Америка; прочети книгата на социолога, философа и писателя Пол Джонс - "Светът", където са разгледани и проучени всички социални експерименти в историята на човечеството и по-специално 20-ти век. Оказва се, че са достатъчно много, всички до един неудачни и участието на държавата като двигател на процесите е пълен провал, поради бюрократичната и същност априори и неистовата амбиция да администрира всяко човешко начинание. Нещо повече, оказва се според проучването, че държавата, оставена при занижен контрол, се превръща в основен враг на обществото - факт, доказан многократно от историята - и е нужно да и бъдат предоставени само ограничен брой функции, колкото за да не настане анархия. И никъде при реализацията на експериментите от многобройните им автори не се взема предвид обстоятелството, че човечеството не е мравуняк и не може да бъде програмирано от никой възторжен ентусиаст, които се пръкват тук и там, поради факта, че самият човек е сложно същество и по принцип индивидуалист. Тоест - "моето си е мое, не си го давам и искам да бъде по-добро от това на всички останали." Не се взема предвид основния фактор - разликата между хората /понякога тя е по-драстична отколкото между човек и куче, например/ и никога не може да се стигне до единомислие, а още по-малко до някакво социално равенство. Така че лъвът ще си вземе пая, а кучетата ще се дърпат за кокала и, ако е възможно да се реализира някакво социално общество, то би станало постепенно и много бавно с напредъка на технологиите, когато на човешката личност ще могат да бъдат предоставени само контролни функции. Но и тогава не е сигурно, поради невижданата популация на хомосапиенс в планетарен мащаб. Има опасност да съсипят планетата много по-рано.
    Така че по-добре пий една студена бира и мисли за друго!
  • Няма лошо да се възпитават (не приучават, използвате по мека дума за "принуждавам", та, има значение в това как ще бъдат възпитавани...
  • Грешиш, просто тези хора, ще бъдат приучвани към труд, а не към мародерство, те ще живеят по-добре отколкото в момента и ще получават възнаграждение, според работата си. Е, факт е, че ще им се налага и да работят! Това лошо ли е? А и тогава в пълнота ще могат да изпътат радостта от труда, която отдавна са позабравили.
  • Бях казал, че няма как да е иначе сега... (в твоята "утопия" някакви хора ще бъдат затваряни в резервати, т.е. те ще трябва да изтърпят (!) неудобството, че са се родили... в твоята утопия има принуда към труд, а не удовлетворение от труда, породено от възпитанието...). Само маркирам.
  • Това ли е смисълът на развитието? О "малко по-поносимо" през поносимо и после пак към "по-малко поносимо", и след това към непоносимо и обратно.
    Изобщо съзнаваме ли, че понятието "поносимо" е негативно и се използва, като мерило за търпимост...
  • Никъде не казвам, че машината трябва да бъде оставена да скърца, напротив, просто трябва да се следват примерите, които познаваме... Тогава пак няма да е идеално, няма как да е сега, но би било малко по поносимо.
  • Аз си отговарям за себе си и също се чувствам неприятно от този факт, но не мислиш ли, че оставянето на нещата така, т.е. машината да си скърца, а тя няма възможността да се оправя сама, би ни довела до по-лошата крайност в друга посока?
  • Сега, ще ти кажа от гледна точка на майстор, разбиращ от машини... 90% от правилния ремонт е правилната диагностика иначе може да е като в медицината, да подтискаш симптомите без да лекуваш или да се (само)убедиш, че скрибуцането е нещо обичайно... Та, кой елемент в системата Общество според теб е повреден? Отговори си сам, въпреки, че правилния отговор е неприятен за всеки (и за мен самия беше доста неприятен)...
  • Концентрацията не ресурси може и да е мобилно, но не би отпаднало като фактор, а потреблението на местно равнище ще е и за в бъдеще постоянна величина.
    Т.н. "социализъм" е всичко друго, но не и обективен процес и никакво нагаждане не оправдава. Та тук си прав! Въпросът е, ако си представим едно общество като машина и предположим че тя се е разскърцала, то тогава не е ли време за основен ремонт. Кой ще го извърши е въпросът? Майстори или гладни лумпени? Аз предлагам да са майстори, които разбират от машини.
  • Например т.нар. социалоизъм в България от периода 1944-1989-та, който правилно опеделяш като олигархичен капитализъм (все пак, по правилно би било е държавно-монополен капитализъм), бил е замислен като система за управление на обществените процеси, но самите обществени процеси и свързаните с тях закономерност неизбежно го "синхронизираха" към себе си, т.е. от система за управление, социализма стана в система за нагаждане към обстоятелства...

    ПП:
    Капитализма сам по себе си също "изненадва" своите теоретици и никога не следва теорията... Така повечето му изследователи по скоро са хроникьори описващи наблюдаваните явления, отколкото конструктори на последния.

    ПП: Националната държава е сравнително скоро възникнал феномен (исторически), тя е била обособена в територия, предвид производствения базис, свързан с териториална концентрация на ресурси. Концентрацията на ресурси не е задължителна, а отпадне ли тя би отпаднала и необходимостта от националната държава...

    ППП: Въпроса е в този някой, че чашата се измисля според особеностите на пиещия, а не според съдържимото на чашата, дори и да не е вино...
  • Дори и да не може, то си съществува и все някой ще му измисли чаша!
  • Разкажи ми за поне едно общество, но което двигател да не са били субективни фактори и то повлияни не толкова от обективни натрупвания, колкото от необходимостта от структурни промени.
  • Всяко едно измислено общество би могло да функционира, но трябва ли задължително ние да сме конструкторите на обществото?... Например защо винаги има разлики между идеи и практики по отношение на функционалността на проектните общества? Хората винаги надценяват възможностите си, в опитите си да изземват функции на Създателя. Историята с вавилонската кула не е случайна, освен очевидното зад тази история се крият и не толкова очевидни истини.
  • Уважавам мнението ти и ти благодаря.
    Ако се спрем обаче на това, което в моите представи е новият обществен договор, където не отричам изборното начало, според мен едно такова общество би могло да функционира.
  • А на мен ми прилича на антиутопия, има някои точки, които при изпълнението си неизбежно биха довели до онези извращения, които са ни до болка познати от миналото. Малко ми е тъжно обаче, че все повече хора мислят като теб (без да искам да те засягам). Самия Маркс казва, че "социзалилзма това ще е най урдоливата форма на трансформация на капитала", където всички ще се превърнат в работници без собственост, колелца в една огромна социална свръхмашина.
    Въпреки, че не е наричан така днес навсякъде по света е наличен именно социализма, последните катаклизми го доказаха, а и показаха истинската същност на Националната държава - защитник на едрия капитал (спасяването на сектори и индустрии, частна собственост за сметка на ВСИЧКИ данъкоплатци, без последните да придобиват право на собственост...).
Propuestas
: ??:??