Много се променяме в секундите, в които другите навлизат в същностите ни и човечността ни се натрапва... Още повече обаче се открояват разлики, когато ние надникнем в нечия друга същност и прочетем в нея себе си.
Чели ли сте чужд дневник? Случи се така, че аз веднъж пропаднах в страниците на един. Случи се също, че в хвърчащи бележки открих мисли в свободен стих... И чуждата гледна точка се сборичка с моята и за секунди я остави без дъх. И аз погледнах света през лещи. Различен от моя свят, различен от моя мироглед. Различен не в основата, а по-навътре. Представете си как небето е бронзово, а облаците – тюркоазени, а тревата – сива. И все пак си има и небе, и облаци, и трева... Ето така по-различно. По-студено. По-нехарактерно. По-проницателно. Като да вземеш студен душ посред зима. Като да заплачеш. Последното просто защото аз не плача.
Светът, в който попаднах, беше от онези, детските светове, с рицарите и белите коне. Претъпкан(до гадене) с любов към днес, с усмивка за вчера, устрем ...