Споделено за Вярата
"Границата на логичности може да е алогичност, както границата на една редица от рационални числа може да е ирационално число!" /blackjack12/
Центърът на тежестта на всяка Вяра е вън от нас самите.
Ние можем да повярваме истински в нещо, само ако то не е тъждествено с нас. Това е феноменът на Вярата. Само тогава ние можем да се уповаваме на него и да го следваме, имайки някаква успешна практика. Затова у нас винаги съществува желание да бъдем артисти - да подражаваме на нещо. Да бъдем нещото, което не е тъждествено с нас. Впрочем, затова е наложително обектът на Вярата да е извън нас. В частност това може да е и Бог /върховният Демиург/.
Но ако се замислим по-внимателно - що е Вяра? Защо не можем подобно на барон Мюнхаузен, който се изтегля сам за косите си, сами да напреднем, ако приложната точка на нашата Вяра сме ние самите? Тук е Тайната на битието. Никой не може да даде отговор на този въпрос. Това прави възможен постулата на всяка Вяра и постулата за съществуване на Бог.
Гимназиалната физика твърди, че не можем да се вдигнем сами без да приложим сила в точка извън нас. Аналогично /а Вярата е особена сила/ стоят и нещата в областта на духа. Трябва да вярваме в /да се ръководим от/ нещо извън нас, за да се придвижваме напред. В частност това може да е Бог, но може да е и някаква Другост.
Ето защо са необходими Учителите, като обект за подражание. Те са опорни точки вън от нас - инструменти на Вярата - скеле на Голямата опорна точка, наричана Бог.
Но какво следва от всичко това? Може би Вярата е психически феномен? Може би психиката е аморфна по своята първосъщност. И тя е в състояние да следва дадена сила, само когато последната е приложена вън от нея. Както електрическият ток протича, само когато, освен полюса "минус" имаме и още една опорна точка - полюсът "плюс". Прочие, това е един много общ принцип: психиката може да се развива истински, само когато бъде раздвоявана, т.е. когато мисли за самата себе си от първо лице единствено число към трето лице единствено число по формулата "Аз съм Той" /на санскрит "Сохам"/. Тогава протича ток в нея. Тогава тя може да постигне своето най-висше състояние известно като Самадхи и изразявано по формулата "Аз съм този, който съм".
Следователно в раздвоението лежи истинският Път. Когато си едновременно в двете крайни състояния, но не като статика, а безкрайно бързо пробягвайки между тях подобно на електричеството!
П.С. Казват, че докато човек повтаря "Аз съм Той", т.е. Сохам /звуците Со и Хам, които издава всеки при вдишване и издишване/, той е жив. Спре ли да повтаря магичната мантра - умира.
Есето съдържа изцяло оригинални мисли на автора.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Обширен дебат... да се наредя и аз на опашката- говорим за вяра, а не за религия, нали? В Такъв случай заявявам на всеослушание, че аз съм стопроцентов атеист - мой бог е моята съвест, собствените ми критерии за добро и зло. Ненавиждам религиите - тези, които зомбират хората и ги правят убийци, и тези, които дават на шепа "богоизбрани" самочувствието да се подиграват с всичко.
-
Благодаря ти, Илко!
-
Благодаря, Ванина, за тези хубави мисли, които сподели. Трогнат съм от вниманието!
-
Вярата, независимо под каква форма, е сила изразена в стройна система от разбирания за света и живота, за поведението на човека, за устройството на обществото, възприемайки творчески предходните дуалистични учения, на които придава определена социална насоченост. Поздравления за проникновението!
-
Благодаря, Стефане! Зарадва ме с този хубав анализ. Критиката, която отправяш за употребата на думата "раздвоение" е справедлива. Всичко, което казваш е така. Няма съмнение, че нашето общество е болно. Не може в едно здраво общество младите масово да напускат страната си. А щом я напускат масово, това общество е оставено на доизживяване и следователно е и обречено. И тук се крие един парадокс. Понякога обречеността индуцира вяра дори у заклетия атеист. Може тази обреченост да е следствие от неизлечима болест или от нещо друго, независимо от неговата специфика. Но, когато разбере, че "отникде взорът надежда не види", нерядко атеистът се обръща във вярващ.
-
Порчев, не се казва ремикс, а кавър
И да, ние дамите сме по-готини от вас мъжете, нищо, че си ми годеник прощавай, ама си е истина. Тихо, да не събудим автора... -
Веднага го подобрих
Химн на смога Мис-ана
Дишай
Не знам дали съм точно Бог.
Но във вените ми тече ток.
И в аортата ми тече ток,
ако имам аорта изобщо.
Като вляза в сайта, съм в амок.
Има жрици, които ми дават оброк.
Защото вие сте царици,
а аз съм Вашия смог.
Иначе не съм лош. -
Споделено за...кой, каквото си иска
„Глупак диагноза ли е? И ако е, лекува ли се?” С. Лажова
По мотиви на есето на Мисана.
| + | - |
"Границата на простотията може да е глупост, както границата на една редица от поредни глупости може да е огледало на душата на глупак!" пак аз.
Центърът на тежестта на ума е вън от нас самите.
Ние можем да повярваме истински в нещо, само ако то не е тъждествено с истинко нещо. Това е феноменът по принцип. Само тогава ние можем да се уповаваме на него и да го следваме, имайки някаква успешна практика, докато се уповаваме няколко пъти на ден или след работа. Затова у нас винаги съществува желание да бъдем артисти - да подражаваме на нещо. Тук няма да цитирам Шекспир, защото е излишно да се уповаваме на него точно в този момент. Да бъдем нещото, което не е тъждествено с нас е доста романтично. Впрочем, затова е наложително обектът на каквото и да е, да е извън нас. Така се създават сериалите, извън нас. В частност това може да е и някой футболист /върховният носител на златната топка/.
Но ако се замислим по-внимателно - що е центърът на тежеста, ние можем и изобщо да не се замисляме, помислете? Защо не можем подобно на някой шахматист, който се изтегля сам за косите си, сами да напреднем и да спечелим златен шлем, ако приложната точка на нашата тежест сме ние самите? Тук е Тайната на тайните. Никой не може да даде отговор на този въпрос. Това прави възможно да станем такива, кавито искаме, но важно е да си тежим на мястото.
По принцип физика твърди, че не можем да се вдигнем сами без да приложим сила в точка извън нас. Но химика не е на същото мнение. А Вяра може, защото тя е тренирала вдигане на тежести. Така стоят и нещата и в областта на духа. Тя може с поглед да те накара да легнеш. Трябва да й вярваме /да се ръководим от/ нещо извън нас, за да се придвижваме напред към нея. В частност това може да е и Таня, но може да е и някаква Лили.
Ето защо сме необходими ние, за да ви обясним, че сме обект за подражание. Ние сме опорни точки - инструменти - скеле на Голямата опорна точка, наричана за краткост Аз.
Но какво следва от всичко това? Може би не вярвате, че Аз е психически феномен? Може би психиката е аморфна по своята първосъщност. И тя е в състояние да следва дадена сила, само когато последната е приложена вън от нея. Както електрическият ток протича, само когато, освен полюса "минус" имаме и още една опорна точка - полюсът "плюс". Противоположностите се привличат. Прочие, това е един много общ принцип: психиката може да се развива истински, само когато бъде раздвоявана, т.е. когато мисли за самата себе си от първо лице единствено число към трето лице единствено число по формулата "Аз съм Той". Тогава протича ток в нея. Тогава тя може да постигне своето най-висше състояние. изразявано по формулата "Аз съм този, който съм". Аз съм той, но съм жена, а той е жена, защото е мъж, но ние заедно сме на лечение и скоро ще се оправим. Защото той е извън мен, а аз съм извън себе си.
Следователно в раздвоението лежи истинският Път. Когато си едновременно в двете крайни състояния, но не като статистика, а безкрайно бързо пробягвайки по клавишите на нервите на другите, между тях подобно на електричеството протича ток!
П.С. Казват, че докато човек повтаря "Аз съм Тя", т.е. Вишну сахсра нама , той е жив. Спре ли да повтаря магичната мантра - умира. Накарах мъжа ми да повтаря след мен, после му забраних да ми подражава и е жив, не мога да повярвам.
Според Бхактиведанта Свами Прабхупада тези думи означават "този, който е всепривличащ", "източникът на цялото удоволствие", да за мен става въпрос.
Есеистичното фейлетонче съдържа изцяло оригинални мисли на автора, който е оригинален по своята същност и тежест. Моите мерки са 60 90 60, това не е домашният ми телефон. С мен можете да се свържете по познатите начини, няма да повтарям, който разбрал, да е разбрал какво съм искала да кажа с тази мъдрост. -
Мисана, чета те и се смея на твоите главоблъски. Пишеш абсолютни идиотщини с претенциите за научност. Няма никаква връзка между фрагмените на текста, нахвърляни предположения, сякаш преписани от книгата, която си чел днес. Ти осъзнаваш ли какви дрънканици ни поднасяш? Вярата е вътре в нас, философе. В твоите теософски постановки обаче аз не я виждам. Ти просто се имаш за Гуру и ментор на сайта, пишеш бръщолевици, с цел да впечатлиш по неуките дами и тез дето хабе си нямат. От вяра мина на ток...цитати от тоз и онзи...нахвърляни тъопоъгълно в геометрията на заблудените ти мисли. Аз и преди ти бях казал, че истинската мъдрост е в смирението, обаче ти показваш, че си уникален егоцентрик готов да мине през деветте кръга на словесния ад за да покаже колко знае. За мен си шмекер. Лалугер копаещ дупки в раздвоения си ум. Ако трябва един ден да не пишеш коментари, ще умреш. за каква вяра ми говориш ти, за какви устои. Дървените философи си личите от далеко, обаче увличате. На хората им е скучно ежедневието, търсят някой да ги излъже красиво, да им набие полюсите в главите, та да засветят. Ти медитирал ли си някога ми е интересно, или само когато си пишеш с млади поетеси. Защо не основеш духовно учение Мисанна, проектирано от теб, поетизирано идологизирано на твоята личност. Ще ми е интересно да слушам твоите уроци по вяра и философия. ако си много раздвоен бръкни в контакта...там се събират всички мераци за слава и успехи. Кратко е щасието от това, че си постигнал висше ниво на прозрение, но после угасването е страхотно.
-
Благодаря за това включване по същество, Ваня и за точната формулировка по отношение на истината. Към Абсолютната истина /наричана от някои бог/ ние можем да се движим само апроксимирайки я чрез относителни такива. По тази причина познанието ни е релативно, а не абсолютно.
Именно Вярата в Абсолютната истина замества липсващата ни част от нея! -
Благодаря за включването, Евелина! Ако ми е разрешено, искам да кажа, че духовният интелект облагородява всичко - от очите и чертите на лицето на човека, та чак до силуета му и им придава осанка, или ако предпочиташ - придава им ОДЖАС! А бездуховният интелект е онзи, който загрозява дареното ни от природата.
-
Натуралността, първичното - истинската същност на индивида свършва там, където започва разумът - интелигентността, познанието, т.е. интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща в очи /умни/, само в нос или само в чело, или в бял бухал или някаква друга подобна уродливост…"Беше сигурен, че никой не би могъл да разгадае тайната му. Наистина портретът все още пазеше подчертана прилика с него въпреки отблъскващата вече грозота на лицето..." Оскар Уайлд
-
Съгласен съм с много удачния ти пример за часовника, Симо. И наистина, докато ни показва вярно колко е часа, няма какво да разсъждаваме над него. Но когато този часовник се повреди, веднага припкаме при Часовникаря. Ами, ако Той не е на линия, ще ни се наложи да разглобим сами този часовник и да се пробваме да го поправим. Именно тогава Познанието играе основна роля. Чак тогава. Преди това можем да живеем семпло и щастливо като босоногите деца, неразвратени от знания.
-
Благодаря, Даниеле!
Ще цитирам по памет самия Иисус Христос /мисълта му е предадена от неканонично евангелие/.
"И когато познаете Истината, ще останете погресени...
Царство Божие не е на небето, защото тогава птиците първи щяха да долетят до него. То не е и във водата, защото тогава рибите първи щяха
да доплуват до него. А то е в нас, но е и извън нас!"
П.С. По повод сложността, ще цитирам какво е казал самият Евклид, когато царят го помолил да му предложи по-лесен път за овладяване на Геометрията.
Отговорът на Евклид гласял:
"Не, няма царски път в Геометрията!" -
Благодаря ти, Симо!
Лек ден!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Иисус също се бори срещу това и настоява, когато някой иска да се моли, да го прави в скривалището си, а не да постъпва като лицемерите - да се моли "по кръстопътища и синагоги".