22 ene 2009, 9:19
Спомен
1 мин за четене
Спомените често ни спохождат като неканени, но желани гости, които приютяваме за да си стоплим взаимно сърцата. Ето един от моите, който ме навестява почти всеки ден. Винаги е добре дошъл.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици и две чаши. Едната е пълна с лимонада, а другата – с водка.
Малко, пухкаво момиченце е седнало на дивана, обхванало е колената си с ръце и в захлас е вперило очи в баща си. Той се суети между печката и маста.
От стария касетофон, чиято вратичка е счупена, се чува:
„Без умолку безумная девица
кричала: „Ясно вижу Трою,
павшей в прах!”
Бащата отпива глътка водка, усмихва се на момиченцето си и с дълбок глас превежда:
„Без умора безумната девица
крещяла: „Виждам ясно Троя
изпепелена!”
След това се навежда над печката, за да се погрижи за своя специалитет „Пиле а’ла рюс”. Дъщерята замечтано се пренася в онези времена. Там, едно малко момиченце е стиснало ръката на баща си и смело минава покрай всички странни събития, недокоснато от злото, защото татко е до нея.
* * *
Днес, тридесет години по-късно, всичко е различно. Момиченцето вече е жена. Баща й, както и Висоцки, не са сред живите. Никой не знае къде са масата, кухненския ъгъл и „Пилето а’ла рюс”. Обаче, докато жената е гостоприемна към този спомен, в него често ще оживяват Висоцки и баща й. Други нечии спомени ще правят същото за хора, оставили капчица от човещината си на този свят.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици и две чаши. Едната е пълна с лимонада, а другата – с водка.
Малко, пухкаво момиченце е седнало на дивана, обхванало е колената си с ръце и в захлас е вперило очи в баща си. Той се суети между печката и маста.
От стария касетофон, чиято вратичка е счупена, се чува:
„Без умолку безумная девица
кричала: „Ясно вижу Трою,
павшей в прах!”
Бащата отпива глътка водка, усмихва се на момиченцето си и с дълбок глас превежда:
„Без умора безумната девица
крещяла: „Виждам ясно Троя
изпепелена!”
След това се навежда над печката, за да се погрижи за своя специалитет „Пиле а’ла рюс”. Дъщерята замечтано се пренася в онези времена. Там, едно малко момиченце е стиснало ръката на баща си и смело минава покрай всички странни събития, недокоснато от злото, защото татко е до нея.
* * *
Днес, тридесет години по-късно, всичко е различно. Момиченцето вече е жена. Баща й, както и Висоцки, не са сред живите. Никой не знае къде са масата, кухненския ъгъл и „Пилето а’ла рюс”. Обаче, докато жената е гостоприемна към този спомен, в него често ще оживяват Висоцки и баща й. Други нечии спомени ще правят същото за хора, оставили капчица от човещината си на този свят.
© Весислава Савова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря още веднъж Безжичен. Да, любовта е сигурност и увереност. Татко, светла му памет, не е сред нас, но Любовта, на която беше способен, ще живее.
-
Всъщност и големите жени, мисля, остават малките момиченца, които искат да се сгушат в татко,и да си спомнят уютността на своето детство и невероятната бащинска любов на бащите към техните малки момиченца, впрочем вероятно нещо подобно има и при синовете - и без изобщо да отиваме при Едип и Електра - всъщност обичта на бащите и майките, и желанието им да обрадят с много любов своите деца е ней-нормалното нещо на света. И затова такива есета са много приятни и за четене, и за разсъждения - и в днешния не най-добър свят ни връщат към най-ценното при нашия кратък престой в земните простори.
-
"Я, конечно, вернусь, весь в друзьях и мечтах.
я, конечно, спою, - не пройдет и полгода!" пее с дрезгав глас. Поздрав за есето и хубавите спомени. -
Ако приемем че "в човешкия мозък не е открито точно място където да се съхраняват спомените, а ние понякога на подсъзнателно ниво се връщаме в миналото"(не цитирам точно а приблизително), ще се съглася с приятно запечатаните мигове които ни ощастлияват.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
