22 ene 2009, 9:19

Спомен 

  Ensayos » Personales
2514 0 4
1 мин за четене
Спомените често ни спохождат като неканени, но желани гости, които приютяваме за да си стоплим взаимно сърцата. Ето един от моите, който ме навестява почти всеки ден. Винаги е добре дошъл.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици и две чаши. Едната е пълна с лимонада, а другата – с водка.
Малко, пухкаво момиченце е седнало на дивана, обхванало е колената си с ръце и в захлас е вперило очи в баща си. Той се суети между печката и маста.
От стария касетофон, чиято вратичка е счупена, се чува:
„Без умолку безумная девица
кричала: „Ясно вижу Трою,
павшей в прах!”
Бащата отпива глътка водка, усмихва се на момиченцето си и с дълбок глас превежда:
„Без умора безумната девица
крещяла: „Виждам ясно Троя
изпепелена!” ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??