Спомен за хляба
/Есе/
Всеки от нас се е питал защо копнеем по детството, защо е важно да говорим за него, грижливо да пазим спомените, да ги споделяме и като археолози трескаво да търсим нови и нови... Моето детство не е толкова далечно, но чувствам как с всяка година, искайки да порасна, аз се отдалечавам от него. Когато бях по-малка, мама и татко ме оставяха по цяло лято на село, където на воля дишах чист въздух, ядях здравословна храна и бях щастливо дете. Моята баба е най-добрата, най-усмихнатата и най-сръчната. Тя може да прави всичко съвършено добре – най-вкусните мекици, пълнени чушки, разкошни сладки, двуетажна торта за рождения ми ден... Може да свърши всичко навреме и никога нищо не забравя.
Моята баба много цени и уважава хляба. Опитвала съм хляб, приготвен от други жени по същата рецепта, но като нейният друг няма. Това е така, защото го меси с такава любов, че дори и на дете като мен би му било интересно да наблюдава този процес. Тя отделя много внимание и време за приготв ...