С бай Йосиф Петров за пръв път се срещнах през 1990 година, когато живеех все още в Момчилград и работех като директор на местната гимназия.
Гостувахме в дома на мой колега и там за наша всеобща радост бе и поетът Йосиф Петров, който бе пристигнал в родопския град по покана на организаторите от отдел "Култура" и вече бе взел участие в проведената в читалищния дом Вечер на поезията.
Бай Йосиф беше изключително задушевен, весел човек, център на всеобщото ни внимание. Разказваше всевъзможни случки от живота си – напълно естествен, разговорлив, забавен събеседник, с изключителен усет за красиво и добро. Шегуваше се непрекъснато и това създаваше ведра, особено приятна, приятелска атмосфера в нашия разговор. А колко тънък, житейски мъдър бе хуморът му! Отстрани трудно можеше да повярва човек, който за пръв път вижда бай Йосиф, че този старик е с такъв пъргав и трезв ум, с толкова ярко изразено жизнелюбие, с младежки дух и темперамент, точен естетически вкус и доброта. Всъщност това, че е ест ...