СРЕЩА С ЛЮБОВТА

Слъчев ден. Птича песен и зеленина. Родилен дом. Едно красиво бебе вижда за първи път белия свят. Едно малко човече за първи път усеща радостта от живота. Един син на майката Земя избира своя път. Или, може би, вече съдбата му е предначертана? Май нищо на този свят не е случайно...
   Лунна нощ. Зведно небе и райска тишина. Друг родилен дом. Други родители и друго бебе. Току-що родена малка принцеса сладко спи в своето креватче. Дали най-сетне не се е родила господарката на съдбата? Дали?!
Минават седем години. Седем години незнание един за друг. Принцесата живее един живот, а принцът - друг. Малкият син на майката Земя получава едни подаръци, а възможната господарка на съдбата - съвсем други. Дали наистина светът е толкова малък, колкото казват, че двама души, родени и отраснали един за друг, все още не са се срещнали?!
  Да... Ето ги най-сетне! Едно красиво момиче съдбата е сблъскала с  едно умно и възпитано момче. Той Я поглежда изпитателно и задълбочено. Тя пък хвърля от онези нежни погледи, които всеки копнее да срещне. Само миг. Кратък миг в забързаното сиво ежедневие. Това е тяхната случайна среща. Това е делото на съдбата... Ами любовта? Може би това всъщност е тя. Но просто Те не са я познали. Тя, която идва и Ги среща, а после... После Ги съпътства през целия им живот. Тя, която остава в сърцата Им завинаги. Любовта, която Ги събира, за да бъдат щастливи.
  Да, това явно е била тя... Това е магьосницата-любов. Това е тя, защото след четири години, след онази единствена и кратка среща, Той още помни тъмнокафявите Й сияещи очи. А тя - Неговите слънчеворуси коси. Защо ли не забравят един за друг? Съдбата вече Ги е срещнала. Изпълнила е своя дълг. Тогава кой още Ги подсеща, че там някъде има един човек, за когото са родени? Кой ги съпътства? Кой иска отново да пресече пътищата Им? И кой владее техните сърца?
  ... Нищо в живота не е случайно. А времето за Тях сякаш е спряло. Сега Те са заедно. И са щастливи. Съдбата вече Ги е дарила със своите дарове. А любовта Ги е срещнала... Тя и Той се чувстват обичани. И обичат... Живеят за любимия човек и стъпват в огъня за него. Сега завистниците не могат да Ги разделят. Защото те са просто едни смъртни, низши същества, които не познават любовта и нейната безсмъртна сила, по-сплотени от всякога. Той закриля любимата си и я пази от всичко и всички. А тя му отдава цялата си любов. Само на Него. Никой друг не Ги интересува. Важното е, че са заедно и са щастливи. Важното е, че любовта Ги е събрала заедно...
  Момичето и Момчето, които се срещнаха съвсем случайно, вече са мъдър зрял мъж и неговата разумна любяща съпруга. И още не престават да  се подкрепят взаимно. Единственото, за което съжаляват, е, че са далеч от близките и от Родината. В чуждата страна те са чужди хора. И с Тях, и без Тях тревата там е еднакво зелена. И тамошните хора - еднакво студени. 
  А децата имат нужда от помощта на родителите си... Внуците пък искат дяди да ги учи да ловят риба, а пък баба да готви вкусни гозби...
  И Те от разстояние тъжат, че са далеч от роднините си. Тъжат и мечтаят за деня, в който ще се завърнат у дома. При своето семейство. На своето място. Но независимо от всичко, Той и Тя остават заедно. Делят и радостта, и болката. И това Ги сплотява още повече. Свикнали са  заедно да плачат и заедно да се смеят. Далеч от любимите си хора, Те са щастливи поне един с друг. И това никак не е малко. Защото само така могат да оцелеят в широкия свят. Само така огънят в сърцата Им няма да угасне. Щастливи са и НИКОЙ не може да Ги раздели. Никой! Те ще останат винаги неразделни, а любовта Им - все така чиста и искрена.     Сърцата и душите ще останат свързани завинаги във вечността... Защото така е пожелала великата Магьосница. Защото ЛЮБОВТА Ги е събрала и единствено тя може да Ги РАЗДЕЛИ!!!